Националният природо-научен музей (НПМ- БАН) и фондация "Биоразнообразие" откриха първата образователна bioXcape стая, в подземните помещения на Царската градина в София.
Гост в предаването „“Радиокафе“ беше Ния Тошкова - асистент и зоолог в НПМ при БАН и докторант в Института по биоразнообразие, екосистеми и изследвания, която разказа интересната предистория на иновацията, свързана с едно откритие .
“В стаята искахме да изградим един събирателен образ на много учени, защото информацията, която сме събрали в нея, не е изградена само от един учен. В науката се изискват усилията на много учени и много години да изминат, докато се стигне до нивото, на което стъпваме сега“, посочи Ния Тошева и допълни, че този събирателен образ би следвало да бъде свързан и с историята на музея.
“Когато обсъждахме концепцията с колегите от “Биоразнообразие“, решихме, че това може да е изчезнал учен, който е изградил нещо до някаква степен, но сега няма кой да го продължи, което много често е реална ситуация. Много често в нашите среди един човек е бил движещата сила и когато той липсва, делото му остава недовършено. Така че символиката в стаята е това“, поясни тя.
Вдъхновението - д-р Ирма Желязкова, Боян Петров.
„Искахме да съчетаем много неща в образа на този учен. Ирма е името на един тайфун, природно бедствие. Тя тръгва с лодка сама, да изследва неизследвани острови, за които се предполага, че до 20-30 години ще бъдат на дъното на океана, макар че биоразнообразието не е описано. С потъването им могат да изчезнат много видове, за които дори да не знаем, че са съществували, особено на ниво безгръбначни, там, където имаме все още много неоткрити видове“, поясни Ния Тошкова.
Ирма изследва влиянието на климатичните промени върху биологичните видове, а нейното изчезване се случва през 1980 година.
От години Ния мечтае за интерактивна образователна изложба. Когато от фондация „Биоразнообразие“ я включват в свой проект като млад посланик за климатичните промени, тя описва концепцията си за създаването на био ескейп стая, за която веднага среща подкрепа и одобрение и инициативата е подета. От страна на музея, Тошкова е основният учен, заедно с палеонтолога Владимир Николов.
BioXcape стаята се опитва да представи не само сегашните промени, но и това, което се е случвало в миналото на земята.
“В момента се намираме в едно масово измиране на биоразнообразието, но това не е нетипично, случвали се е и преди“, подчерта Ния Тошкова.
За да влезеш в BioXcape стаята не се изискват предварителни познания. В основата на всяка Xcape стая, е лимитът на времето, тъй като влезлите формират отбор между 2 до 5 човека, които имат определено време да се справят със загадките в стаята.
“Хората се потапят в един нов свят, нова реалност, в нашия случай в подземието на музея, където буквално се потапяш под земята, затваря се вратата и имаш ограниченото време да се справиш с всички неща и да избягаш“, обясни асистент Ния Тошкова.
"Преживяването има огромен елемент на неизвестност и напрежение. Идеята е да имаш нови усещания в теми като климатични промени, биоразнообразие, загуба на биоразнообразие, които ще усетиш много добре, особено ако има една красива история зад тях", каза още тя.
"Участието в отборните игри в ескейп стая, няма за цел само да научи на определени факти, които може би повечето хора знаят, като климатичните промени и загубата на местообитания, замърсяване, уверичаваща се човешка популация, но и знанието как да предотвратим тези процеси, би довело до чудесно бъдеще за самите нас", изтъкна Тошкова.
По думите й, в ескейп стаята освен, че научаваш определени факти, изграждаш умения - да комуникираш правилно, да си сътрудничиш с хората и да изграждаш общи цели, точно тези меки умения са изключително важна част за успешното изиграване на игрите. Те могат да бъдат и обучителни, а това прави ескейп стаята подходяща за малки и големи.
Чуйте още аспекти в разговора на Гергана Пейкова.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..