В началото на проекта през 2022 г., украинците в България са били 85 483 души. Към днешна дата те са 53 811 и броят им намалява, тъй като все повече хора се връщат в Украйна, каза пред Радио София Ина Дублекова от фондация А25.
„Важно е да си дадем сметка какво ни казва това за нас самите и какво се случва в нашата държава, как културата присъства и участва в различни процеси, и за какво можем да помечтаем в тази посока“, уточни тя.
Изследването съдържа четири части. Украинската фондация „Волин“ е подготвила първата част от него. Втората проследява реакциите на българския културен сектор в процеса по въвличане на чуждестранните граждани в живота на обществото. Украинските бежанци в България като потенциални нови публики, с техните културни нагласи и интереси, е третата част от изследването. Четвъртата част дава насоки за по-ефикасно привличане на украинците като аудитория и за по-устойчива интегрираща дейност на културните оператори.
„Интеграцията и сближаването минават през познание и разбиране. Няма как да казваме, че българската култура е много специална – да, тя е такава и никой от нас не подлага това на съмнение, но е много важно да разкажеш добре на едни пристигащи хора защо тя е специална и тогава те започват да я пазят и уважават. На нас ни беше важно да разберем какво се случи с украинските бежанци и изследването ни се занимава с това какви са техните културни потребности и нагласи“, сподели Ина Дублекова.
Според нея, изкуството може да бъде елемент от интеграционната политика на страната.
„За нас е важно, говорейки за културни реакции да мислим в две посоки. От една страна да имаме предвид кой какво направи, за да може да покани тези хора като своя публика. От друга страна е въпросът как в българското изкуство се появи темата за Украйна и колко артистично съдържание се опитва да коментира тази война“, изтъкна Ина Дублекова.
Тя добави, че изследването се осъществява по програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..