Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е лидер в Европа сред младите предприемачи

Снимка: Радио София

Националният иновационен форум е ежегодно събитие, уникално за България, насочено към обединяване на усилията на всички заинтересовани страни за обсъждане на иновационната среда в страната и за предлагане на мерки за нейното оптимизиране. Фокусът на събитието е върху подобряване на сътрудничеството между фирмите и академичните среди у нас, както и между българските и чуждестранните организации. Целта е да се стимулира на националната икономика и да се повиши конкурентоспособността на предприятията. В рамките на Форума се обсъжда и необходимостта от управление на иновационните дейности както на национално, така и на регионално равнище в контекста на Национална иновационна стратегия и европейските политики в областта. Подробности разказа доц. Тодор Ялъмов, заместник-декан "Научно изследователска дейност, иновации и проекти" на Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който е и един от авторите на Годишния доклад на "Иновации.бг".

По думите му ситуацията в страната е много добра, като през 2023 година има много положителни сигнали за развитието на иновациите, предприемачеството и икономиката. Една от новините в доклада е развитието на младежкото предприемачество и това, че България е лидер в Европа по нагласи и ангажираност на младежите до 30 годишна възраст с предприемачество. Долната възрастова граница е 16 години, като включва и учениците. По думите на доц. Ялъмов важен сигнал за развитието на страната е, когато предприемачеството се случва в училищна среда. Към момента изпреварваме Германия, балтийските страни и Унгария.

"От една страна възможността за намиране на много добре платена работа извън големите градове не е толкова голяма. Тоест, движещата сила да направиш нещо свое, за да имаш приличен доход все още е силна. Както беше и в началото на 90-те години. Тогава имаше един термин "предприемач по принуда", когато много хора станаха предприемачи просто защото нямаха работа. И започнаха да предлагат услугите, които така или иначе щяха да предлагат организирано във фирма", каза доц. Ялъмов.

Той отбеляза, че годишно у нас се предлагат около 150 програми за предприемачество, като добрата новина е, че те не са само в София. Твърдите данни от регистрациите на фирмите показват, че след ковид през 2023 година има ръст на новорегистрираните предприятия. Някои от акцентите в доклада са дигитализация, изкуствен интелект, кръгова икономика. Друг акцент е, че младежите участват като доброволци в много екологични инициативи, както и такива свързани с правата на човека. Иновации има и в голяма част от индустрията, която използва отпадъците като ресурс.

"Един от големите проблеми във всички сектори е генерирането на отпадъци и, че те не са добре сепарирани. Има много бизнес модели, като например в Германия цената на пластмасовата бутилка е доста висока, така че ти си мотивиран да я връщаш в някои от магазините", отбеляза доц. Ялъмов.

Той посочи, че дигитализацията на традиционните отрасли бележи напредък. Освин това заяви, че има много добра "сглобка" между бизнеса и науката, но поради много причини конкуренцията все още не ни поставя на челни места. Но от гледна точка на приложимостта на науката в бизнеса сме над средното европейско равнище. Една част от връзката между академията и бизнеса се случва през академичното предприемачество.


"Първите 15-20 години на Прехода бяха такива, че ако бизнесът ти лесно се управлява и е много доходоносен, той много бързо бива превземан. В момента със сложните бизнеси е много трудно да ти превземат бизнеса, защото дори и да им го подариш, те не могат да го управляват", сподели доц. Ялъмов.

Той посочи, че в бизнеси, в които има сериозно противопоставяне на различни интереси и които имат представителство в политическата власт е много трудно да се направи промяна. Освен това каза, че за да се направи държавата по-ефективна, трябва по-иновативният бизнес да стане по-разпространен и да издърпа по чисто пазарен път този бизнес, който дърпа държавата назад чрез специални условия за него.

"Отварянето на България за чужди студенти и за чужда работна ръка е по-важно от приемането на Конституцията. Защото всъщност българската конкурентноспособност пряко ще зависи от наличието на таланти, които ще привлечем в следващите 3 или 5 години. Нашата външна политика трябва да бъде свързана с образованието така, както беше дълги години на Великобритания, Щатите, които имаха програми за привличане на таланти", каза доц. Ялъмов.

"За съжаление проблемът в Европа все още е, че нямаме единен пазар на образование. Това също е едно от нещата, които в следващите 4 години на мандата на Европарламента трябва да се оправи", каза той. И добави, че мобилността е много добър фактор за развитието на конкурентноспособни млади хора, както и на самия бизнес.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От Съюза на парамедиците настояват за създаването на нова специалност – парамедик

Повече от половината места в Спешните центрове остават незаети, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна до 4000 лева. Затова от Съюза на парамедиците в България от години настояват за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. От СПБ заявяват, че парамедикът не може да замени лекаря, но..

публикувано на 28.05.24 в 18:03

Фокусирането върху оценките пречи на ученето

Да изкарат високи оценки в училище е парадигма в образованието, в която учениците се страхуват от провал, вместо да се фокусират върху възможността за учене, коментират от екипа на Приложна академия за образование. Според тях, държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване не са точни показатели за потенциала и знанията на учениците...

публикувано на 28.05.24 в 16:48

Научни открития доказват, че граф Дракула е пишел и говорел на български език

Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман. Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са..

публикувано на 28.05.24 в 15:41
Снимката е илюстративна

Почти половината ученици няма да работят това, за което са учили

Институтът за пазарна икономика публикува анализа си за 2024 г. „Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024“. Чрез индекса се измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на..

публикувано на 28.05.24 в 15:38

"Оборище дарява" в подкрепа на ранното детско развитие

Фондация "За нашите деца" вече повече от 30 години поставя в центъра на своята дейност децата в риск от бедност и социално изключване, на възраст от 0 до 7 години, които имат нужда от подкрепа, за да могат да се развиват в сигурна семейна среда. През юни, месецът посветен на децата, фондацията провежда една от най-новите си..

публикувано на 28.05.24 в 15:06

Композиторът Красимир Милетков празнува с концерт 70-годишината си

Вокалната група  "Радиодеца“  с диригент  Илина Тодорова ще отпразнува с концерт 70-годишнината на автора на любими музикални произведения за малки и големи  Красимир Милетков ( ►) . Събитието ще се състои на 28 май в Първо студио на БНР . "Имаме доста голяма творческа биография с Красимир Милетков, защото сме записвали едни от..

публикувано на 28.05.24 в 14:13

Ученици смятат, че най-несправедливи са обществените правила, сочи проучване

Какво българските ученици днес смятат да най-несправедливо в света около тях? Отговорът търси изследване по проекта "Кръгъл квадрат", проведено с подкрепата на USAID и DEXIS. Проучва се обществената позиция, усещанията за справедливост и отношението към институциите, мнения споделени от по-големите български ученици. Дали училището наистина..

публикувано на 28.05.24 в 13:20