Специалисти от Националния исторически музей (НИМ) е подредили на сайта му виртуална изложба поп повод 120-годишнината на Народния театър.
Показани са снимки, афиши, документи и пощенски картички, свързани с историята на този храм на Мелпомена, дейността на артистите от трупите, режисьори и сценични майстори.
В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър” и това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата вече се казва „Народен театър”.
След около 2-3 години строителство сградата е открита тържествено на 3 януари 1907 година. Построена е по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Средства са събрани с продажбата на гербови марки и лотария на софийската община.
Пощенска картичка с изглед към новопостроения Народен театър. На гърба е написано: „Спомен от отварянето на театъра. Йозеф Шмаха, 1907 г.” Снимка: НИМ
За тържественото откриване на Българския народен театър Иван Вазов написва пролога „Слава на изкуството“. Част от програмата са най-популярната по това време историческа драма „Иванко“ на Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов, разказа пред БНР-Радио София Мариана Първанова, уредник от НИМ.
Трупата е посрещната от тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов с думите: "Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора".
В експозицията е любопитният шарж на Иван Вазов, направен от Райко Алексиев, както и снимки на основателите Кръстьо Сарафов и Адриана Будевска.
Най-играният автор е бил самият Вазов с неговите „Към пропаст“, „Борислав“, „Казаларската царица“, „Под игото“ и по-късно – „Хъшове“, допълни Първанова.
Зданието е реконструирано няколко пъти - след големия пожар през 1923 г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена", казват още историците.
По думите им, любопитно е, че в началото драматичният театър върви ръка за ръка с операта и, въпреки че двете сценични изкуства непрекъснато се разделят и обединяват, от 1912 г. те изнасят представления в една и съща сграда - тази на Народния театър.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..