Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В епохата на социалните мрежи и изкуствения интелект

Доц. Георги Лозанов: Самоинформирането е опасно като самолечението

Георги Лозанов
Снимка: Даниел Ненчев

Как се информираме днес?

"Има чисто поколенчески модели на информираност и на ценност на информацията. Например моето поколение, пък и може би малко и след мен даже, беше абсолютна ценност на идентичността. Отговор на въпроса "ти кой си?", според това какво знаеш. Каква фактологична, идейна и всякаква друга информация и култура ти носиш заедно със себе си", сподели доц. Лозанов.

По думите му във Факултета по журналистика и масова комуникация на зададен въпрос към студентите "Коя е столицата на Чехия?", една трета от тях не са могли да отговорят.

"Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И даже едно момиче ми каза: ама за какво трябва да я знам? След секунда ще ви я кажа, ако имах телефон. И аз не се отнесох строго към това незнание, видимо се сменя моделът на идентичността, на информационната идентичност. Ти като носител на информация, каква информация трябва да носиш. Има едно поколение, което освобождава страшно място в собственото си съзнание от фактологична информация. В човека има винаги тези две душевни способности, които са в конкуренция - вярата и разумът. Вярата е способност да познаваш без конкретни, в границите на твоя опит фактологични и логически доказателства, обратно на разума. И поради това, че чисто фактологически се опразват големи места в съзнанието на човека, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият интелект много ще се включи в този процес. Така, че на мен ми се струва, че идва време отново за ново по-интензивно религиозно преживяване на света през вяра", отбеляза той.

По думите му новите комуникативни средства предоставиха небивала свобода спрямо старите. Това е създало у хората усещането, че те могат да се самоинформират. А това е изключително опасно занимание, тъй като е подобно на самолечението.

"Самоинформирането в крайна сметка пренебрегва професионалните комуникатори, каквито са журналистите. А само те могат да ти гарантират редакционна отговорност върху съдържанието, което е решаващо включително и за собствения ти живот. Ето при пандемиите, в резултат на информация, по отношение на която няма информационна отговорност може да се умре", каза доц. Лозанов.

Той посочи, че социалните мрежи не са медии, тъй като съдържанието трябва да е произведено в режим на редакционна отговорност, което означава чрез набор от професионални или етични правила.

"Свободата на словото изисква от журналистиката да даде възможност на зрителя, слушателя, крайния потребител сам да си формира мнение. А пропагандата се опитва да му наложи мнение. Още по-страшно става от това, че нито една пропаганда не се самопризнава за пропаганда, а се опитва да мине за журналистика. И когато това става в ефира на обществената медия, която допълнително дава обществена тежест на посланията, има риск от много сериозно заблуждение на аудиторията", посочи той. И допълни:

"За съжаление влязохме в етап на ценностите в сферата на медиите, журналистиката, когато ще има връщане към тях чрез опарване."

Кои са съвременните послания в новото издание на "Малкият принц" и как изкуственият интелект влияе на нашето въображение и вяра?

"Изкуственият интелект може да бъде най-много вълшебен помощник на човека. В приказките това е обикновено фея или джудже. Да му даде възможност да изпълни нещо, което със собствени сили да не може да направи. Изкуственият интелект може да се намеси най-много дотук, защото той няма как да има човешка идентичност. Човешката идентичност е свързана със самото човешко битие, което е едно битие във времето. Изкуственият интелект не е конструиран на базата на този проблем и не може да бъде конструиран, защото той е екзистенциален, извън интелекта. Основният проблем на човека е проблемът за смъртта и безсмъртието. Изкуственият интелект може да помогне да се увеличи земното траене на тялото, обаче това не е безсмъртие. Безсмъртието не е на тялото, както знаем, то е на душата. Безсмъртието на душата отново ще трябва да дойде по пътя на въображението през смъртта на тялото. Както Малкият принц показва как се случва безсмъртието на душата. Това става на базата на ценности и той умирайки, всъщност създава на пилота усещането, че се е върнал в детството и се е върнал към ценностите, които иначе е забравил в живота си", заяви доц. Лозанов.

Той заяви, че в българската литература има противоположен герой на Малкия принц и това е бай Ганьо.

"Ние сме антропоморфизирали бай Ганьо, извадили сме го от литературната му битност и сме го взели почти като присъствие в нашия живот. С което се идентифицираме за съжаление, вместо да го гледаме като собствената си карикатура и да се опитваме да се отблъснем от него", каза доц. Лозанов.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00