В института GATE в София се работи по изследвания, свързани с острови на топлина и енергиен атлас на София. Това са два много важни компонента, свързани с климатичния профил на българската столица.
Факторите за повишаване на температурите трябва да се проучват, както и последствията. Това ще помогне за по-добрата осведоменост на населението за възможните здравни, социални и екологични рискове и ползи, а на властта – за определянето на правилни политики.
Това обясни пред БНР-Радио София Лидия Витанова - изследовател в институт GATE и част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по климатология и инженер-еколог.
"Идеята е климатичният профил на София да се използва като инструмент от изследователите, обществото и местните власти при планирането на действията в областта на климата и намаляването на потреблението на енергия, както и за определяне на цели за нулеви емисии, за подпомагане на гражданите и общностите чрез предоставяне на енергийна информация по разбираем начин."
Специалисти като д-р Витанова определят като иновативен подхода, за изследване и очертаване на профила на София. По думите ѝ, за момента е трудно да се направи сравнение с друг голям български град.
Градският климатичен профил категорично може да е ценен за Столичната община, убедена е д-р Витанова:
"Подобни разработки могат да са полезни за вземането на мерки за бъдещето ни развитие в посока климатична и енергийна ефективност и въглеродна неутралност. Също така да се използват за оценка на влиянието на климата, потреблението на енергия и за идентифициране на стратегии за преоборудване и възобновяеми енергийни източници с цел постигане на енергийни и климатични цели. Това от своя страна ще допринесе за подобряването на енергийната сигурност, конкурентоспособността и устойчивостта в столицата ни.“
В момента с колегите си от института д-р Лидия Витанова планира съставянето на транспортен енергиен атлас за София, както и на рискова карта. Те ще допълнят климатичния профил на столицата.
Чуйте разговора на Елена Пъневска.
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..
Тя е един от създателите на списание ЛИК, журналист, преводач на поредицата за Хари Потър, на Антъни Бърджес, на Джон Фаулс и още десетки книги. Той е математик и информатик, въвел изкуствения интелект в България през 70-те години на ХХ век. В професионално отношение, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров са като масло и вода...
За трета поредна година фонадация "От нас зависи" кани всички деца на "Голямо великденско боядисване на яйца": Събитието ще се проведе на 19 април от 11:00 до 15:00 ч. в Каньон парк в Младост 3 и е със свободен достъп. Точно както и предишната година екипът на фондация „От нас зависи“ е предвидил и работилници, музика, танци, спортни игри и..
Мобилното ни студио е на Sofia Spring Fest – Пролетният фестивал на София, където се срещаме с организатори и участници в събитието: Мадлен Христозова :е част от организаторския екип: Финалният ни акцент е с редактора Христина Иванова: "Всеки малък жест е важен".
Часове след Международния ден на хайку поезията в студиото на БНР-Радио София гостува съвременният български поет, писател и музикант Петър Чухов . Българското хайку през последните години заема достойно място на. По думите му у нас хайку общността е организирана от 2000 г. Постепенно от ентусиазирана група хора хайку поетите са..
Март е вторият най-топъл в света, с глобална средна температура от 14,06 °C (с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 г.) За Стария континент средната температура от 6,03 °C през март е с 2,41 °C по-висока от нормалното. Това коментира пред БНР-Радио София експертът Николай Петков . По думите му, в България месецът беше..