По думите му съсловната организация е изключително важна, защото чрез нея това съсловие има представителност пред институциите и хората. Той сподели, че най-много страдат пациентите.
"Ние в момента работим в спешните центрове, къде легално, къде полу-легално, защото нямаме изграден стабилен статут по отношение на професията и функциите, които тя изпълнява. Има хиляди проблеми, които са създадени и нерешени, но малко се върви по инерция. Нашето място е малко по-разширено в спешните центрове и е изключително важно за малките населени места, където би трябвало това население да се обслужва от медици. Такива сме именно ние, защото само ние освен лекарите можем да изпълняваме медицинска помощ".
По думите му един от нерешените съществени въпроси е това, че професията е поставена до тази на парамедика. Александров отбеляза, че от организацията са готови за диалог по всяко време.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова.
По темата с репортера на Радио София Златина Петкова говори и Десислава Ценова, фелдшер в 107. ОУ "Хан Крум" гр. София, район Лозенец.
"Всеки, който се занимава с медицина винаги е воден от някакъв личен мотив. И с мен така се случи", каза тя.
По думите й нещото, което най-много я привлича е динамиката в работата, както и възможността човек да прави всичко по силите си за да лекува.
"За времето, в което работя в училището създадох много приятелства. Тук има близо 700 деца и голяма част от тях са станали мои приятели. Особено най-малките идват често за да си поговорим, да си споделят личните неразположения. Много често биват изморени, изтощени. Те са с психосоматични оплаквания", каза Ценова.
Тя отбеляза, че най-основният проблем е, че на всяка медицинска и регулирана професия се полага самостоятелна съсловна организация. Такава е била обещана от много години, но още не е осъществена.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Тази вечер седмичните коментатори във "Форум", предизвиквани от Константин Лавсов, обсъждаха горещи новини и по-дълготрайни проблеми: Инаугурацията на Тръмп Прекалено ли беше вниманието на българските медии и дали не е резултат на политическа поръчка? Какво (не) каза новият американски президент в речта си след клетвата? Мощните, богати..
Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание . Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората. Изследването,..
Денят на родилната помощ, още познат и като Бабинден, за поредна година бе отбелязан тържествено в първата у нас Акушеро-гинекологична болница – "Майчин дом". В аулата на лечебното заведение присъстваха лекари, акушерки, анестезиолози и обучаващи се студенти. Отслужена бе и света литургия. Изпълнен бе и ритуалът по измиването на ръце със..
Мая Райкова е продуцент "Поп и джаз" в Българското национално радио (БНР). В предаването “Радиокафе“ тя разказа за предстоящ концерт в Джаз академията на Биг бенда на БНР, в която редом с опитните музиканти от Биг бенда, застават млади музиканти, които са не по-малко опитни, защото имат сериозен стаж в различни формации, но за някои от тях,..
Предизвикателствата пред Европа стават повече с идването на 47-ия президент на САЩ – и по отношение на зелените политики, и по отношение на сигурността и отбраната, относно търговската политика и други. Голямата част от търговията на Стария континент е вътрешнообщностна – в рамките на ЕС, но немалка част от стоките – особено от силните..
Първо студио на БНР ще бъде домакин на концерта "Петолиния и вдъхновения“ на 5 февруари от 19.00 часа. Проектът е на композитора Костадин Генчев, който изследва пресечната точка между класическата музика и българския фолклор. Диригент ще бъде Любомир Денев-син, а публиката ще чуе нестандартни инструментални съчетания – гъдулка и виола, кавал и..
Българските железници са в по-лошо състояние отколкото преди 30 години . Няма развитие през годините. Средствата са недостатъчни за поддръжка, да не говорим за нови линии. Европейското финансиране е за определени линии и за европейските коридори. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Бунев , председател на Синдиката на..