Осем години любов към изкуството

Радиокафе гостува на Сити Марк Арт Център – едно модерно място за култура, изкуство, музика, театър и бизнес в навечерието на неговия осми рожден ден на 14 февруари. Разговаряме с популярни артисти, режисьори, художници.  Първи гост е Христо Киров – меценат и собственик и арх. Теодора Джерманова:

"Припознавам мястото заради енергията. Всеки усеща любовта, което носи. Всеки, който влезе тук, преоткрива себе си. Ако нещо ни вълнува, това е критерият за нас. Вече имаме дигитален орган и проф.Кръстева ще предаде силата на въздействието, което носи. (Христо Киров) Оцеляхме след 7 години ходене по мъките, после работихме с 20-30 % от капацитета си по време на пандемията. Бе предизвикателство и да пригодим залата за хора с увреждания. Сега  могат да стигнат до всяка точка на залата. Пространството е комфорт. Всеки цвят влияе по различен начин, цветовете лекуват. Най-голямата ми награда е след спектакъл хората да се чувстват добре."  (арх. Теодора Джерманова)

Георги Михалков е режисьор и мениджър на Сити Марк Арт Център: "Поне две и половина години ни трябваха за да съберем екип. Предлагаме качество, енергията идва с добро настроение, всеки умее да поеме инициатива. Готвим и ново представление, "Измяна" на Харолд Пинтър. Обичам трудните автори, те гонят публиката от салоните. Но може да се направят атрактивни представления. Целта ми е стях да направя много гледаемо представление. Сложни са да ги направиш в цялата им палитра плюс безкрайната им ексцентричност. Спектакълът има свой собствен живот. Научих се да разбирам от икономиката на театъра. Завъдихме публиката си от уста на ухо. Слава Богу, театралната журналистика не диктува модата. Театърът е професия и кръвна група."

Владимир Киров е художник, чиято изложба се открива на 14 февруари: 

"Изложбата е моя и на дъщеря ми. Картините са на базата на определена реплика. Заглавието на картината е реплика. Композицията остава отворена към зрителя. Нощем ставам и отивам да си погледна картините. Това им дава духовен смисъл. Това което правиш е мисия за предаване на духовната същност на хората."

Актрисата Марияна Коева: 

"Разработката ни на приказката "Принцесата и свинаря" е намигване към публиката. Предния сезон си дадохме предизвикателство на "При закрити врати" на Сартр, където съм и сценограф. Доста труден текст и доста напрегната ситуация, април е следващият ни спектакъл".

Мариус Донкин няма нужда от представяне:

"Международният фестивал на моноспектаклите е за 12-и път. Моноспектакълът е едно от най-трудните изпълнения. Всяка вечер представлението е различно както и публиката. Имигрантите, идентичността, доброто и злото са част от темите." 

Проф. Нева Кръстева:

"Концертът е посветен на собственика на органа, който за съжаление почина – Васил Макаринов, той бе мой ученик. Органът ще го използваме и за солов репертоар. Текстовете на „Духовните кантати“ на Бах ще ги чете Мариус Донкин. Бах се смята, че е правил сам текстове. Органът е и проповедник, той демонстрира мощта на човека, той може и да импровизира, репертоарът е изключително извисен. Музиката за орган никога не бива пошла, има си свой език.

Музиката е терапевт и е грешно да се поставя на последно място в една култура. Евентуално стои накрая, след спорта. Духовното и политиката трудно се сещат едно за друго. Музиката е посредник, воля за живот. Дава сили и оптимизъм. Големите постижения се дължат на школи, на предшественици. Учителят на Бах е направил от него това, което той е. Музиката е вродено качество, достатъчно е да желаеш да се докоснеш до нея, тя е готова да откликне."

Актьорът Димитър Живков :

„Детската ми мечта бе да стана каубой или актьор. За каубой ми беше сложно, за актьор ми се получиха нещата. Синът ми цитира някои реплики, които са му станали интересни. Когато съм писал текста съм наблюдавал познати, роднини. Според характера и амбициите на индивида, нещата му се получават. С талант и много работа успехът е неизбежен.“

 Финалът е с още един художник, Иван Яхнаджиев:

"Тук създадохме идея, децата след като излизат от представление, да рисуват с мен. Това е преживяване, което продължава вкъщи. Това струва и трябва да се цени. Обикновено родителите купуват картините."