Социалните мрежи „допринасят“ за разпространението на дезинформация и радикално мислене и по отношение на тези, свързани с екологията и глобалното затопляне. Прекарвайки дълго време в интернет и социалните групи, волно или неволно се подлагаме на влиянието на това, което четем.
Социалните мрежи са мощен канал за разпространение на различни недоказани теории и твърдения, често в разрез с научните факти. От език на омразата до крайни "инфлуенсъри", социалните медии често стават пречка в борбата с климатичните промени.
Това обясни пред БНР-Радио София Елица Станева-Бритън, психолог и еколог*:
"Не само крайнодесни или крайнолеви, а всяко крайно виждане не е хубаво, защото сте делим на Ние и Вие. Това се наблюдава и при климатичните промени. Много хора открито заявяват, че тези промени са лъжа, дава се поле за конспиративни теории."
По думите на Елица Станева такава дезинформация може да се срещне по всички социални мрежи, но наистина най-големите са Фейсбук, Екс (Туитър), Ютюб. При тях има най-много материали и на доста езици, включително и на български. Регулацията в това отношение не е особено успешна.
В България, по данни на Евробарометър, 57% от хората споделят, че нямат нужда да се информират. Наблюдава се апатия, като общество сме незаинтересовани. Мнозина открито си признават, че не разполагат с данни, но това в крайна сметка не им пречи.
Елица Станева препоръча повече информиране, и то с различни мнения и гледни точки, да проверяваме тези източници, които четем, да се противопоставяме на фалшивите новини, според нашите възможности.
Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.
* Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека. Тя е психолог по образование. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..