През последните години идеята за безусловен базов доход става все по-актуална, въпреки че съществува от началото на ХХ век. С бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект, темата отново излиза на дневен ред. В няколко европейски държави - Швейцария, Финландия, Германия и Австрия се правят опити за реализацията й.
Все още няма публични данни за измерените ефекти и ползи от въвеждането на универсален базов доход за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за нея у нас.
Към момента работещите българи са около 3 млн. души. Около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, сочат изчисленията на КТ "Подкрепа". Официалната статистика показва, че безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%.
Около 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно ще са необходими, за да бъдат включени 600 000 души в програма за базов доход от 1 000 лева на месец, обясни пред Радио София Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа", откъдето са изготвили анализ по темата.
„Идеята е през държавна програма да се извършва периодично плащане, което да замества заплата или обезщетение за безработица и да се предоставя на всички, без те да работят“, каза Кацарчев.
По думите му, ако се предоставят по 1500 лева месечно на човек, държавата трябва да отдели над 10 милиарда лева годишно.
„Което означава рязко нарастване на цялата данъчно осигурителна тежест върху работещите. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари, а и не вярвам, че обществото ще го приеме под каквато и да е форма“ уточни икономистът.
Според него е възможно не държавата, а големите корпорации да поемат плащанията.
„Ние просто алармираме, че трябва да започне да се мисли, но мисленето не включва това да откажеш да приемеш действителността и накъде върви света, по-скоро да приемеш накъде върви света и да търсиш решение“, каза Атанас Кацарчев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..