През последните години идеята за безусловен базов доход става все по-актуална, въпреки че съществува от началото на ХХ век. С бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект, темата отново излиза на дневен ред. В няколко европейски държави - Швейцария, Финландия, Германия и Австрия се правят опити за реализацията й.
Все още няма публични данни за измерените ефекти и ползи от въвеждането на универсален базов доход за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за нея у нас.
Към момента работещите българи са около 3 млн. души. Около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, сочат изчисленията на КТ "Подкрепа". Официалната статистика показва, че безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%.
Около 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно ще са необходими, за да бъдат включени 600 000 души в програма за базов доход от 1 000 лева на месец, обясни пред Радио София Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа", откъдето са изготвили анализ по темата.
„Идеята е през държавна програма да се извършва периодично плащане, което да замества заплата или обезщетение за безработица и да се предоставя на всички, без те да работят“, каза Кацарчев.
По думите му, ако се предоставят по 1500 лева месечно на човек, държавата трябва да отдели над 10 милиарда лева годишно.
„Което означава рязко нарастване на цялата данъчно осигурителна тежест върху работещите. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари, а и не вярвам, че обществото ще го приеме под каквато и да е форма“ уточни икономистът.
Според него е възможно не държавата, а големите корпорации да поемат плащанията.
„Ние просто алармираме, че трябва да започне да се мисли, но мисленето не включва това да откажеш да приемеш действителността и накъде върви света, по-скоро да приемеш накъде върви света и да търсиш решение“, каза Атанас Кацарчев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
В средата на тази седмица гост-коментатор във "Форум" е Борис Грозданов - AI експерт в Института по отбрана и международна сигурност . А темите , върху които спря и разсъждава, бяха: Етически проблеми пред AI (изкуствения интелект) – носи ползи и не вреди на обществото Как да не губим връзката с действителността?..
Няма риск от преливане на реките в София, уверяват от пресцентъра на Столичната община. Все още не е приключил ремонтът на коритото на река Владайска в района на Женския пазар. Заради покачване на нивата ѝ след дъжда временно са спрени ремонтите по речния бряг. Заради това са струпани камъни и не става дума за срутване, какъвто сигнал бе получен в БНР.
Арика Адамс и Десислава Латинова гостуваха в БНР-Радио София, за да разкажат за музиката, която ги вълнува - тази, която създават, както и за концерта им, който предстои в четвъртък, 20 ноември. Арика Адамс е полуамериканка, родена в Денвър, Колорадо. Мести се със семейството си в България. Живее в Пловдив и много обича музиката. На концерта..
Във връзка с приемането на страната ни в еврозоната и приетите изисквания към търговците, от Българската вендинг асоциация (БВА) настояват отсрочка от един месец, в който да настроят автоматите за вендинг услуги. Вендинг машините позволяват хората да си платят и вземат кафе и други напитки или храни на самообслужване, без търговец.Те..
До 23 ноември водещи учени, експерти от практиката и представители на публичния сектор участват в дискусии за предизвикателствата и възможностите при изграждането на по-устойчиво и иновативно бъдеще. Повод и домакин за това е Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" – организатор на 28-ата международна годишна..
Много често, когато човек е надарен в една област - например, много добър музикант, се оказва, че е талантлив и в други области на изкуството. Това правило потвърждава и вокалистът на "Рамщайн" Тил Линдеман, чиято стихосбирка “100 стихотворения” излиза на български език . Книгата на германския музикант е част от поредицата "Акустик" , част от..
Състоя се безплатна прожекция на документалния филм "The COP29 Bike Ride (Велопоходът към COP29)" – история за хора от дузина националности, които прекосяват 6 500 км с велосипеди, за да стигнат до климатичната конференция COP29 в Баку и да покажат, че колелото е много повече от средство за придвижване. Прожекцията и съпътстващата дискусия с..