Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята оживява - Райна Кацарова

Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род; проф. Венцислав Димов - доктор на науките, част от Института за изследване на изкуствата към БАН-сектор “Музика”, ръководител на отдел “Етномузикология”, автор на книгите за Райна Кацарова “Живите гласове: представяне на архивираното наследство на Райна Кацарова” и “С хоро и песен, с перо и слово: 120 години от рождението на Райна Кацарова”, както и професор във Факултета по журналистика и масова комуникация; Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”. Снимката е от архива на Гео Кукудов:

"Държавният ми изпит промени коренно живота ми. Професията ми даде това, което никоя друга не може да ми даде. Още от малка се бях научила да чета. От песните на майка ми научих много нови думи. Родопите беше мъчен терен, мъж не можеше да работи с помакините. У нас никой не беше работил научно върху народния танц." (Райна Кацарова) 

"Тя е легенда, но и реалност. Можем да я наречем "майката на българската етномузикология. Проф. Стоин я учи на коректност, а тя ще опише безценните уроци, научени на терен. Тя е не просто записвач. В събираческия период имаме моментна снимка на фолклора на даден регион. Тя прозира силата на човешкия фактор. Не са важни само песните, а човекът зад тях. Носителят на традициите трябва да те приеме като част от себе си. За пръв път доказва колко е важно традицията да се хване в диахронията. На място тя открива и прекрасните песни на българските мюсюлмани. Записва турски и гагаузки песни, ромски музиканти. Записва и движенията на населението. Най-ранните теренни записи са от Вардарска Македония. Тя се сдобива със записващо устройство върху плоча." (проф.Димов) 

"Берковица и Враца са местата, където започва да слуша народната песен, да ходи по седенки. Сред преподавателите ѝ в Консерваторията е и Стефан Македонски. Фолклорът ни обрисува характера на българина, защо е бил такъв. Песните са циклични. Тя успява да стане "виртуоз на разпита" според Николай Кауфман. Подавайки им репликите, тя започва да изтегля това, от което има нужда." (Гео Кукудов)

"Нейните архиви са безценни, съдържат богати данни за българите, които живеят в Украйна. Едната от бабите ѝ има връзка с Бесарабия. Стига до Болград, център на бесарабските българи, там има сливенска и ямболска махала. Винаги я е впечатлявал фолклора и езика на бесарабските българи. Там се пазят архаични елементи, но се обогатявала с културата на местата, където живеят." (Галин Георгиев) 

Втората част продължава с гласовете на Райна Кацарова, Гео Кукудов и проф.Венцислав Димов. И не само.

Приносът на Райна Кацарова към опознаването на българския фолклор е трудно измерим. Дори в днешно време разполагаме с наглед невероятни примери от световната музикална сцена за това.

Само чуйте този откъс от предаването Othertone, част от музикалната платформа Apple Music. Водещи са Фарел Уилямс - мега съвременен композитор - продуцент, световен изпълнител и креативен гений и Скот Венър - музикалният куратор, избиращ песни за саундтрака на някои от любимите ни филми и сериали.

През лятото на 2022а година те разговаряха с Куинси Джоунс - вероятно най-значимият музикален продуцент за всички времена! Оставащ завинаги в историята със съвместната си работа с Майкъл Джексън, Франк Синатра, Рей Чарлз, Арета Франклин, Дизи Гилеспи и много, много други!

Предлагам ви да чуете в оригинал отговора на Куинси на въпроса какво слуша, докато си почива у дома?

Да, точно така! Великият Куинси Джоунс е изключително конкретен! Той обожава българската фолклорна музика. И обръща специално внимание на записите на Мистериите на българските гласове. С изумителния български състав, Куинси Джоунс се запознава в Швейцария по време на съвместен концерт с друга легенда Майлс Дейвис. 

Когато чува самодейците от Мистериите, един от иноваторите в джаза възкликва удивен: “Кои по дяволите са тези хора?!”

За мен обаче най-впечатляващото от тази случка е сравнението на Куинси Джоунс - българската песен е Гласът на Бога! И той трябва да се слуша….

Една от мисиите на отдела за народна музика към Народния етнографски музей е и подкрепата на българите, останали извън пределите на страната. По едни или други причини такива са бесарабските и таврийските наши сънародници. За тях стана дума в първата част на разказа за Райна Кацарова в поредицата “Историята оживява”.

Благодарение на теренните изследвания на първата българска фолклористка, в наши дни са запазени значими звукови и визуални архивни масиви с традициите на нашенци, живеещи в Украйна и Молдова.

Този период ни се разкрива от Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на дружеството за връзки с бесарабските и таврийски българи “Родолюбец”

Благодарение на Златния фонд на Българското национално радио и колегите, които неуморно работят в него, чухме автентични записи на изпълнения от сцените на Националния събор за българско народно творчество в Копривщица. 






По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Безплатни беседи на място за историята и археологията на Кокалянски Урвич

До средата на месец юли, желаещите да научат подробности за Кокалянски Урвич, могат да участват на място в безплатни беседи за историята и археологията на обекта. В средата на миналия месец стартираха редовните археологически разкопки на Средновековния укрепен център Кокалянски Урвич, който се намира в непосредствена близост до София. Тази година..

публикувано на 01.07.24 в 10:46

Да посрещнеш Джулай морнинг на българското Черноморие

Десетки хиляди посрещнаха първите слънчеви лъчи на юли на българското Черноморие. Толкова хора има за първи път, сподели в ефира на Радио София Лили Големинова, която посрещна изгрева на къмпинг "Градина", край Созопол. За усещането да посрещаш всяка година Джулай морнинг на българското Черноморие, чуйте в звуковия файл.

публикувано на 01.07.24 в 09:12

Юли идва с горещини, в София днес около 33°

Днес ще бъде слънчево, след обяд с купеста облачност, но само на изолирани места в планините ще превали. В източната половина на страната ще духа слаб югоизточен вятър, в останалите райони ще остане почти тихо, съобщиха от НИМХ. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 33°. В планините ще бъде слънчево, след обяд с..

публикувано на 01.07.24 в 07:35
Етрополе

Етрополе като европейски град

Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е  Теодора Ботева, представител на местен бизнес:  

обновено на 30.06.24 в 11:50

За да бъде наистина Дунав „хубав и син“

Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..

публикувано на 30.06.24 в 11:23
Илия Христов

Историята оживява - Музеят на футболен клуб “Левски"

Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..

публикувано на 29.06.24 в 16:00

Софийски разкази - Старите софийски пазари

Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...

публикувано на 29.06.24 в 15:00