Какво трябва да знаем за дюните, защо се ценни хабитати и каква част от територията на българското Черноморие заемат? Може ли (и как) всеки да допринесе за опазването им?
На тези и други въпроси по темата в студиото на Радио София отговори Спас Узунов от фондация "Биоразнообразие". А повод да го поканим е кампанията на неправителствената организация, наречена "Живи пясъци".
Нашето море не е типичното море, каквото се среща в други части на света. То е затворено море е с ниска соленост, много различно като екосистема и затова нашите дюни са различни и дюните от тези на други места, отбеляза екологът.
Освен това тези пясъчни формирования имат много важна екологична функция. Намират се на прехода между морето и сушата – гранично местообитание, което се обитава от много редки и застрашени видове растения животни.
Също така те защитават хората от наводнения, намаляват силата на морето и пораженията му по отношение на сградите и на имотите.
Специалистът подчерта, че в момента по морското ни крайбрежие са останали между 7 и 12 квадратни километра дюни. От тях картирани и записани официално като такива са само 4,6 кв. километра. Останалите са потенциално застрашени - от разораване и приватизиране, например. В последните 100 години може би половината и повече от дюните безвъзвратно са унищожени.
Дори от картираните официално като дюни голяма част не са в добро състояние и за тях са необходими мерки, за да могат да бъдат опазени и в бъдеще.
Най-голямата заплаха за дюните е строителството - не само върху тях, но и в близост.
Чуйте разговора на Антония Каменичка.
Гиргина и Пламена Гиргинови, възпитанички на Детския радиохор, за предстоящите си изяви и барокови концерти: "Сезонът бе изключително интензивен и под знака на педагогически успехи, и с концерти. (Гиргина) Вървя по нейните стъпки. (Пламена) Първата проява сега е в петък 20, в музея "Борис Христов" (подробности в звуковия файл). В последните години..
Георги Тошев за "Деня на Парцалев": "В живота на всеки един от нас има незабравими. Добрата новина са многото млади хора в залите, където представяме филма и книгата за Парцалев. В живота му има много щастливи и тъжни моменти. Пътуването ми в живота на Парцалев започна преди 6 години, благодаря на Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, които го наричаха..
„ Берлин. Порто. София “ е визуален дневник на едно артистично пътуване – през градове, материали и лични трансформации. В новата си изложба Петър Пондев представя серия от картини създадени чрез тъфтинг - техника – колкото старинна, толкова и набираща популярност в момента: "Преди няколко години реших да напусна Берлин след 11 години там. Търсех нов..
В навечерието на Еньовден семинар по холистична медицина „Лечебните билки и влиянието им върху здравето“ с Анна Илиева разкрива влиянието им за човешкото здраве: "В детството си научих за прадядо си, известен билкар в Северна България. В някакъв момент започнах да се занимавам с билки. В цял свят от 30 години се възражда интересът към билките. Много..
Здравко Петров от "Исторически маршрути" разказва историята на Сточна гара, а и на Централна гара. Какво налага строежа ѝ в края на 20-те и какво е интересното на сградата ѝ? Как повлиява тя на околните квартали, както и новопостроената гара Подуене? Теодор Караколев от "Български архитектурен модернизъм" пък говори за т.н. "Вехтошарски пазар". Коя е тя..
Коя в действителност е главната героиня от Вазовата пиеса “Към пропаст”. Наистина ли любовта на цар Иван Александър към еврейката Сара му е повлияла толкова пагубно, че той губи държавническия си разсъдък? Бракът им е възприеман и оценяван като безпрецедентен случай в династичната история на България и Средновековна Европа. Всъщност това е една от..
Мобилното студио на Радиокафе е на събитието " България на пет океана " - в ИЕЦ от 11 до 17:30: Започваме с Валерия Джукич , оперативен директор и модератор на образователен панел: "Борим се страната да стане по-добро място за стартъпи, дълбоко сме убедени в това. Фалирали сме много компании - без грешката няма как да се научиш. Има възможности..
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно