"Общо става въпрос за 17 сектора, които ние идентифицирахме като ключови за развитие на българската икономика по различни причини. На първо място, че близо около 65 на сто от работната сила е заета в тях. От друга страна те имат и най-голям принос към БВП и са сектори, които изпитват недостиг на работна ръка. Това са секторите машиностроене и металообработване, електротехника и информационни и телекомуникационни технологии, земеделие. От гледна точка на химическата индустрия частта в парфюмерия и козметика, образование, туризъм, също така транспорт, като тук влизат всички видове транспорт, текстил, производство на облекло и шивачество и няколко други дейности като култура, издателска дейност и т.н.", каза тя.
Стелиянова допълни, че в момента се провеждат срещи за да се види в кои от секторите търсенето на кадри е най-голямо. До момента се е установило, че най-търсени са инженерите, следвани от медицинските кадри и пилотите. По думите й начинът да се увеличи броя на завършващите по дефицитни специалности на първо място е към тях да се насочи финансов ресурс, да се облекчат условията за кандидатстване и да се намерят различни стимули, чрез които да се повиши интересът към тях. По настоящия проект партньори на АИКБ са КНСБ и КТ "Подкрепа", както и Министерството на труда и социалната политика.
Относно загубите на държавата заради сивата икономика тя каза:
"Това, което на първо място трябва да бъде направено са едни реформи, които да са съобразени с дигиталната трансформация, която в момента повсеместно навлиза във всички сектори и със зеления преход, от който искаме или не искаме не можем да избягаме."
Стелиянова добави, че тези промени изискват определено адаптиране, тъй като България е на последно място в Европа по дигитални умения. По думите й демографската криза е голяма, но безработицата е доста ниска, около 4.5% и това се дължи на намаляване на населението и работната сила.
"През следващите около 5-6 години близо около 30% от заетите в момента ще излязат в пенсионна възраст и за съжаление няма кой да заеме техните места. Виждаме, че имаме и отрицателен прираст в раждаемостта, децата, които завършват средно образование са два пъти по-малко от тези, които влизат като първолаци и поради тази причина няма да има и кой да работи. Неактивните са също около 900 хиляди и поради тази причина трябва всички партньори - синдикати, работодатели, държава да разработят много конкретни стимулиращи мерки", отбеляза тя.
Проблемите са липсата на умения в работната сила, недекларираната заетост, порочните практики на европейско ниво, свързани със системите за социална сигурност, които позволяват за кратък период да се работи в друга държава и след това да се получават обезщетения у нас за дълъг период от време, както и ниската мобилност. Според думите й когато дадена професия не е търсена, или изисква нискоквалифициран труд е нормално доходът да е по-нисък. На 25 март 2024 г. предстои церемония по връчване на наградите "Икономика на светло", която ще се проведе за единадесети път.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...