Резултатите от наскоро представено изследване за музикалните навици на българите, повдигнаха широка дискусия за съотношението на различните музикални стилове.
Повече за това как е провеждано то и каква е идеята, разказаха събеседниците в БНР-Радио София: Петя Точарова – изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и Димитра Воева от "Тренд".
"Идеята идва от БАМП, защото за нас като асоциация и за нашите членове е много важно да знаем какви са предпочитанията на българското общество – като стилове, начини на слушане на музика, дори като различни вселени за общуване с музиката, което от своя страна е важно за нашите бизнес модели и решенията, които се взимат в звукозаписната индустрия", посочи Точарова.
Оказа се, че в годините не е правено подобно широкообхватно проучване, допълни тя.
"Съществуват отделни проучвания, но много по-частични или фокусирани към един конкретен въпрос, затова решихме, че можем да работим по едно такова проучване. Естествено след това неговите резултати ще бъдат на разположение на целия музикален сектор и на цялото общество, като всички звена от сектора ще могат да се възползват от тези резултати и да направят своите изводи и заключения относно приоритетите си", поясни още Точарова.
Освен най-коментираната тема - кой музикален стил българите слушат най-много, изследването е много важно и с това, че разглежда още много важни аспекти за начина, по който музиката присъства в живота ни – къде и как я слушаме, помага ли тя за доброто ни настроение.
"Заедно обсъждахме въпросите като взехме предвид и международни проучвания правени по темата. Надявам се да сме успели да откроим най-важните неща. Разбира се, фокусът на вниманието пада върху жанровете, но има и много любопитни неща, които показват картината на нагласите в момента и културата за потребление на музика изобщо“, подчерта Димитра Воева от "Тренд".
Трябва да кажем все пак, че музиката в България най-често достига до потребителите чрез радиото и телевизията, все още платформите отстъпват спрямо тези традиционни източници, отбеляза тя.
По думите на Воева, музикалните вкусове се възпитават и тук има роля всеки един от нас, ако искаме да се подобри картината, която имаме до момента.
Проучването е проведено в периода между 22 ноември и 9 декември 2023година, направени са общо 1010 интервюта, комбинирани са два метода - онлайн и лице в лице, сред респонденти на възраст между 16 и 64 години.
"Статистиката не означава, че по-възрастните хора не слушат музика, но за да имаме възможност да съпостави къде стои България, сме се ограничило до тази възрастова група - уточни Димитра Воева. - Близо 46% от участниците в проучването са посочили, че слушат музика ежедневно, мнозинството от тях се съгласяват, че тя въздейства на настроението им и ги кара да се чувстват по-добре.".
Още интересни аспекти, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Статистическите резултати от посоченото проучване вижте тук.
Повече от половината места в Спешните центрове остават незаети, въпреки че заплатата на лекар в линейка достигна до 4000 лева. Затова от Съюза на парамедиците в България от години настояват за реформа, която да позволи на парамедиците да бъдат легално назначени в спешните центрове. От СПБ заявяват, че парамедикът не може да замени лекаря, но..
Да изкарат високи оценки в училище е парадигма в образованието, в която учениците се страхуват от провал, вместо да се фокусират върху възможността за учене, коментират от екипа на Приложна академия за образование. Според тях, държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване не са точни показатели за потенциала и знанията на учениците...
Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман. Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са..
Институтът за пазарна икономика публикува анализа си за 2024 г. „Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2024“. Чрез индекса се измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на..
Фондация "За нашите деца" вече повече от 30 години поставя в центъра на своята дейност децата в риск от бедност и социално изключване, на възраст от 0 до 7 години, които имат нужда от подкрепа, за да могат да се развиват в сигурна семейна среда. През юни, месецът посветен на децата, фондацията провежда една от най-новите си..
Вокалната група "Радиодеца“ с диригент Илина Тодорова ще отпразнува с концерт 70-годишнината на автора на любими музикални произведения за малки и големи Красимир Милетков ( ►) . Събитието ще се състои на 28 май в Първо студио на БНР . "Имаме доста голяма творческа биография с Красимир Милетков, защото сме записвали едни от..
Какво българските ученици днес смятат да най-несправедливо в света около тях? Отговорът търси изследване по проекта "Кръгъл квадрат", проведено с подкрепата на USAID и DEXIS. Проучва се обществената позиция, усещанията за справедливост и отношението към институциите, мнения споделени от по-големите български ученици. Дали училището наистина..