Какво очакват българите от развитието на Европейския съюз и неговите институции? Какви са перспективите и възможните, желани посоки, по които трябва да вървят европейските граждани, за да живеят и работят те в по-добри условия и отношения?
Кои са най-важните теми, които ги вълнуват преди (а и след) изборите за Европейския парламент, които у нас ще се проведат на 9 юни т.г.?
Колко от нашите сънародници искат и ще гласуват?
По тези въпроси Даниел Ненчев разсъждава заедно с госта, когото е поканил - юриста Мартин Стоянов, изпълнителен директор на РЕСЕКО България.
"Над 400 милиона гласоподаватели ще има на тези избори. Всеки от тях, независимо от своите възприятия, ще има възможността да посочи как според него би трябвало да се развива Европейският съюз и в частност Европейският парламент. Гласът на човек от родопско село има същата тежест като на гражданин от центъра на Париж – отбеляза Стоянов в студиото на БНР-Радио София. – Има толкова много различия в хората, в различните парламентарни групи в ЕП, че наистина може да видим цялата палитра от мнения и интереси. Ние сме формулирали 5 ключови теми, но истината е, че те са стотици."
В изследване на РЕСЕКО са изведени като приоритети за европейския гласоподавател:
По един от приоритетите Мартин Стоянов коментира още:
"Важно е да споменем, че новият Пакт за миграция и убежище на ЕС предвижда промени, които до голяма степен ще облагодетелстват България, тъй като ние сме външна граница на Съюза към момента. Предвиждат се повече солидарни механизми за държавите, през които миграционен поток преминава, както и механизми, в случай, че някоя държава не иска да приеме мигранти тя да заплаща. Това дава отговор на някои от най-належащите проблеми през последните почти 10-ина години по отношение на миграцията. За съжаление по тази тема дискусия не се води по същество, играе се със страховете на хората."
Повече по темата, както и анкета с най-младите европейци, които могат да гласуват (18-годишните) може да чуете в звуковия файл.
Хип-хоп изпълнителят Криско съобщи за днешната си среща със зам.-кмета на Столичната община Надежда Бачева във връзка с намерението му да бъде изграден детски център за деца със Синдром на Даун. Наскоро стана известно, че второто дете на музиканта е със синдрома. По думите на Криско, в Столичната община се е срещнал с хора, "изключително..
Във втората половина на декември и през януари има много празници, в някои от които хората задължително приготвят традиционни ястия. Работата край печката и барбекюто, веселието край елхата със свещи и бенгалски огън или пиротехнически изделия създават ситуации и условия, в които е твърде възможно да се случат изгаряния по човешката кожа...
Най-сериозните проблеми в българското образование не са свързани с "джендър идеологията" , а с лошата дисциплина, агресията, липсата на интерес у учениците, разпространението на наркотици и вредни вещества в близост до училищата и други. Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч" сред 1000 пълнолетни..
Светият синод единодушно заявява отрицателно становище относно преименуването на площада пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Решението е взето на заседанието на Св. Синод на 10 декември 2024 г. в пълен състав. "Площадът пред катедралата е неразделна част от историята на Родината ни и е неразривна част от всички събития, свързани с..
Надеждата да се реализира правителство днес е по-голяма от песимизма да не се случи. Срещите на ГЕРБ за осигуряване на мнозинство, което би подкрепило редовен кабинет продължават, но в тях отсъства Бойко Борисов и това би му позволило да анулира или ревизира преговорите . Това коментира пред БНР-Радио София политическият анализатор..
Водач на лек автомобил е загинал при пожар в автомобила си. Инцидентът е станал пет минути след полунощ на пътя Радомир – Перник. Лек автомобил се ударил в бетонна стена, след което избухнал в пламъци. Колата е изгоряла напълно. Все още не e установена самоличността на водача. Обгорелият труп е закаран в Съдебна медицина – Перник за аутопсия. Извършен..
Несправедливо ли е финансирането на читалищата в БългарияНа 9 декември излязоха резултатите от една програма на Министерство на културата, свързана с читалищата. От 1355 допуснати читалища, 1274 са оценени точно с по 28 точки от максимум 30. Останалите 81 са оценени с по 29 или 30 точки и са финансирани. Учудваща е прецизната точност на оценка на..