Необичайно и красиво, така вече традиционно за Зала "България", обичащите българска музика имат своето място и време до 10 вечерта. От зала "България" започваме с нашата домакиня Кремена Николова-Флор:
„Не просто да почитаме героите, а всички онези хора, които са направили всичко да израснем като държава и като личности. Това са музикалните герои на последните столетия. Традицията ни е дълга във времето, вече 7-8 години я организираме и леко я трансформирахме.
Всяка следваща година изтегляме програмата все по-рано, има толкова желаещи и добри деца.
Обърнахме я към най-младите български музиканти, които още не са се качвали на голяма сцена. В първата част са ученици от всички или почти всички музикални училища в страната, както и от НМА.
Наблюдавала съм техния трепет. Много съм щстлива да им предложим най-престижната зала, да изградят самочувствие, да чуят своите колеги и да оценят къде стоят те. И публика, която може да стои от 10 сутринта до 10 вечерта. И да учат български творби.
Това приучава и децата, и публиката – като се чуе „българска класическа музика“ се имат пред вид само няколко имена, но е важно да представим всички периоди до Румен Бояджиев-син, чиято музика е толкова близка до младите. Йовчо Крушев има страхотни произведения, адекватни на днешното време.
Модулите на програмата са 8, с 15 минути почивка. Да има време за почивка и на участници, и на публика."
Включваме и композитора Георги Андреев:
„Концертът е дългогодишна мечта, съставът е прекрасен, искрена благодарност – от тях дойде инициативата. Подсилват чувството за привилегированост. Ще има и абсолютна премиера, произведението го завърших на 3 февруари – Рапсодия за цигулка, пиано и струнен оркестър. Ще има и акапелни песни с гласове от "Фил„п Кутев“, също и Недялко Недялков – кавал, за когото съм писал специално. Програмата е разнообразна стилистично и звуково. Започваме с творба за Бедрос Папазян, посветена е на жертвите на арменския геноцид. Ще има не само сериозни произведения, разнообразна палитра от настроения и звукови формати, но „Софийски солисти“ са централни.
Накрая казах: „Колеги, великолепно е, ще ни разглезите. Рядко е композитор да чуе триизмерно това, което е в главата му.“
Проф.Огнян Константинов, Декан на Инструменталния факултет на НМА:
"Нашите и чуждестранните ни студенти свирят с удоволствие българските композитори. Нашите особено се чувстват в своя матрица. Не мога да изброя всичко, има и ново написани неща - Виктор Вичев от Пловдив ще изпълни две свои, Росен Балкански има също световна премиера.
Част от учебната програма задължително е българска музика. Пианистите, цигуларите, виолистите. Всичко зависи от наличния репертоар. Има го, хубав, красив. В залата има много хора. Билетът важи за целия маратон - могат да влизат хората до 9 вечерта. Виждаме и бъдещите си студенти. Без колегите от Русе, участват всички останали.
Разпространението на българските композитори не е в празничния дискурс, голяма част от творчеството им е в ръкописи.
Ето и какво ни очаква отсега до края на пролетта в Зала "България" - отново сме с Кремена Николова-Флор:
„Залата е доста натоварена, както и афишът на Софийската филхармония. Политиката е да се представя най-доброто, да имаме в афиша и големи, и прохождащи звезди, и български, и чуждестранни.
На 7 март сме поканили две очарователни талантливи дами – Анастасия Кобекина и Вилиана Вълчева.
На Концерта за пиано и тромпет на Шостакович ни гостуват отлични виртуозни музиканти, пианистът Александър Улман и Селина От, датата е 14 март.
На 21 в София, на 24 в Русе и на следващия ден в Атенеума - Букурещ сме с пианистката Елена Башкирова – Бетовен, Чевърти концерт и Четвърта симфония. За нея „българската публика е на изчезване в Западна Европа.“
Когато вторият път бяхме в Мюзикферайн бях скептична към Веселин Стоянов „Бай Ганьо“. Маестро Тодоров ми каза – „не ми се меси в работата“ и публиката буквално изригна като на рок-концерт. Моят урок беше, че не бива да сме с ниско самочувствие – публиката където и да е, може да разпознае хубавото.
Вдигнахме малко цените на билетите, всички услуги, свързани с концертите са поскъпнали. Решихме да оставим цените на всички цикли и те вече се продадоха с 50% намаление. В момента то е приложимо за комбинация от 6 концерта. То е за всички, които не могат да живеят без класическа музика. Но не можем да останем с най-ниски билети.
Лия Петрова ще представи Концерта за цигулка на Корнголд, в който винаги откривам по нещо ново.
Ще има и много Пучини, и лека забежка в оперетния жанр. Гостите показват как трябва да се пее оперета.
Не искам да пропусна и Миса Солемнис на 9 май с Емил Табаков. Много рядко се свири. Няма да пропусна и концерта на 30 май с Милен Начев, който след няколкогодишни молби намери дата. Равел, Дюка и Де Фая!
За финал – на 6 юни събираме в едно Сабине Майер и цигуларката Бомсори Ким.“
Поглеждаме и към концертите на Националния филхармоничен хор с неговия диригент Цветан Крумов:
„Като студент участвах във възстановяването на Втората и Третата симфония на Никола Атанасов, изпълнени в 1926 и съответно в 1953. Миналата година изпълнявахме неизпълнявани дотогава в България „Кирие Елейсон“ на Вивалди и Кантати на Бах. Започнахме сезона с орган и хор.
Подготвяме нова линия – на 6 март ще изпълним „Адиемус“ на Карл Дженкинс, ключово за 90-те. Лесната за слушане музика е много трудна за изпълнение. Това е класическа музика, която няма да отблъсне млади хора в начален етап на навлизане в класиката. Дженкинс играе с класика, отива към поп, има леки барокови нишки и малко афро. От малки до големи и от непрофесионалисти до професионалисти могат да го слушат. Детският филхармоничен хор и квартет „Класик арт“ също участват, сцената ще е пълна с музиканти. Текстът е абсолютно безмислен – звучи като поредните инструменти.
Следващият концерт е на 27 март, тогава отбелязваме рождения ден на Росини (29.2). не пропускаме и българските композитори – 100-годишнината на Константин Илиев.“
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..