Социолозите констатират, че заявената готовност за участие в битка за защита на собствената страна е намаляла след избухването на няколкото конфликти в различни точки от земното кълбо през последните години. За сравнение, през 2014 година, след анексирането на Крим от Руската федерация, нагласите по същия въпрос показаха, че 61% от населението в глобален мащаб е готово да се бие за страната си при 27%, които изразяват противоположното мнение.
Какво е отношението на българите?
30% у нас казват, че биха се били за страната ни, ако има война, в която е включена, 42% не биха, а останалите от запитаните у нас се колебаят и не знаят как да отговарят. Българите като че са по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните – както и преди десет години. През 2014 г. у нас 25% са отговорили, че биха се били, ако страната ни участва във война, а 47% декларират, че не биха. Подробности разказа Кънчо Стойчев, президент на Световната Асоциация "Галъп интернешънъл".
По думите му в последните години има тенденция за намаляване на желанието на хората да се сражават във война. Той посочи, че когато се говори за световен мащаб, трябва да се има предвид високата степен на условност, тъй като данните могат да служат само за сравнение какво е било преди години и какво е в момента.
"Знаем, че регионите в света са твърде разнообразни, народите са твърде разнообразни, конкретната политическа, вкл. и военна ситуация на различните места е различна. И затова данните са много по-интересни, когато ги реализираме страна по страна и регион по регион, отколкото ако ги вземем съвкупно за цялото човечество", каза Стойчев.
Той посочи, че в последните години има изостряне на конфликтите по света, но това, което се установява е, че декларираната стойност хората да защитават страната си по необходимост е два пъти по-висока в арабския свят, Азия и Индия, както и е два пъти по-ниска сред европейците. Това се дължи на това, че най-големите войни в близката ни история са именно в Европа, а Обединена Европа е проект за мир, който в момента се пропагандира като проект не за мир.
"Едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, а съвсем друго е, когато нещата опрат до военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище на доставки на оръжие. Европейците са много загрижени за това, което се случва, тъй като от една страна елитите, правителствата в Европа, по-голямата част от тях са доста военно настроени. Значително се увеличават бюджети, безпрецедентно производство на оръжие и дрънкане на оръжия, а от друга страна управляваните, хората, които всъщност избират тези елити са на обратното становище. В огромната си част те не одобряват тази политика и в този смисъл нас, европейците ни чакат бурни времена, тъй като пропастта между елит и управлявани нараства", каза Стойчев.
Данните за България сочат, че не се отличаваме съществено от средните проценти за ЕС. В годините преди премахването на наборната военна служба е имало патриотично възпитание и като че ли светът се завръща за възстановяването на военната повинност, защото зад "дрънкането на оръжия" стоят много големи интереси, сподели Стойчев. Освен това каза, че стандартът на живот също е фактор за мотивацията, като по-заможните нации имат повече какво да губят в един евентуален конфликт. Става дума за конфигурация от фактори, като историята на страната, културата, манталитета, пропагандата, обучението и цялостното излъчване на страната.
"Стъпка по стъпка със всеки изминал ден ни подготвят и ни въвеждат в една прелюдия към военен сблъсък. Силно се надявам това да не се случи и силно се надявам разумът да надделее. Аз лично не мога да приема тезата, че Обединена Европа като най-великият проект за мир в човешката история и до голяма степен успешен досега, изведнъж се оказва проект за война", каза Стойчев. И добави:
"Това не е нормално и европейските народи не го възприемат. Възприемат го елитите и то не всички. По-голямата част от европейските елити и особено елитът в Брюксел, който както всички знаем той не е избран от нас. Това е администрация, която се е самозабравила и която е безотчетна пред нас, европейските народи и, която ни вкарва в тази игра, която не е в интерес на европейските народи", заключи той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Една четвърт (25%) от българите спестяват, като за една година броят на спестяващите граждани се е увеличил с над 170 хил. души – това показва проучване на "Тренд" за навиците ни на спестяване, по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика. Най-много спестяваме за спешни случаи и инциденти - 64% от запитаните са отговорили така. Близо..
Първо издание на инициативата Философска закуска за възрастни, на тема "Страхът на родителите " ще се проведе на 30-ти октомври във Френския културен институт. Френската поредица “Философски закуски“ е на детската писателка Брижит Лабе и двама преподаватели в Сорбоната. Т я е предназначена за деца в начална училищна и..
Европейските санкции срещу Русия и Беларус достигнаха организирания туризъм. С 19-ия пакет от ограничителни мерки, ЕС наложи пълна забрана на туроператорите да предоставят всякакви търговски услуги за пътувания до тези две страни. Това включва не само пакети, но и спомагателни услуги като визова помощ или продажба на билети, а наказанията за..
Днес ще бъде показан третият филм от късометражната поредица "В капана на зависимостта". След филмите "Дрога" и "Агресия", посветени на превенцията и противодействието на значими социални проблеми, с премиерна прожекция в Сити Марк Арт Център ще можем да видим филма "Хазарт". Филмовият проект е част от инициативите на МКБППМН-СО Район..
39-тото издание на "Киномания 2025" стартира в НДК от 13-ти до 30-ти ноември, под надслов "Нежността е новият пънк". Какви нови акценти, заглавия и гости да очакваме разяснява в ефира на БНР- Радио София Христо Христозов, програмен директор на фестивала и член на Фондация "Имам идея".“Това е най-зрителският фестивал, който е за хората. Няма..
Подлезът на метростанция "Западен парк" в столичния район "Люлин" се превърна в мащабна галерия на открито. Графити майстори преобразиха пространството по време на четвъртото издание на фестивала "Мостъ“. Графити артистът Константин Кръстев от организацията 0511, разказа пред БНР - Радио София, за трансформацията на подлеза при метростанция..
На гости в предаването “Добър вечер, София“ бяха актьорите Цвестослав Цонев – Цуро и Майа Тинкова. Те ни разказаха за тяхната авторска комедийната поредица “Адски мъки“, чиято премиера на първи епизод беше преди дни. “Жанрът на поредицата е комедиен, тя съдържа шестнайсет епизода, като планираме всяка седмица да излъчваме по един. В нея..