Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мързелът като двигател в контекста на новите технологии

Проф. Кристиан Банков от НБУ в "Радиокафе"

Снимка: Радио София

Проф. Кристиан Банков е преподавател в Нов български университет, семиотик, културолог, занимаващ се с процеси в образованието, които имат отправна точка в изкуството, културата и знаците около нас.

От 1996 г. насам Кристиан Банков осъществява интензивна международна дейност. Той е изнасял лекции, семинари и е организирал кръгли маси в Хелзинкския, Тартуския и Лундския университети, Университета в Бари, IULM – Милано, London Guildhall University (сега London Metropolitan University), Технологичния университет в Каунас (Литва), Софийския университет "Св. Климент Охридски" и др.

Той е основен организатор на ежегодната международна Ранноесенна школа по семиотика EFSS (2006-) и на Пролетна школа по семиотика (2006, 2007, 2008), носещи кредити на студенти от над 10 европейски университета.

Печелил е като главен координатор и партньор множество проекти за развитие на учебната и изследователската дейност. Съавтор е на първата международна докторска програма по семиотика (SEMKNOW).

Акцент  на разговора в предаването "Радиокафе" е темата за мързела като културен двигател, или пък спирачка, а контекстът в него е свързан с пост дигиталната епоха, в която дигиталното не е бонус, не е нещо, което ни се случва допълнително, а е същност на повечето взаимоотношения днес за добро, или лошо.

Като заложен принцип на университета в който преподава, той посочи обучението "Artes liberales" – ангажирано с общата академична култура, която е налична и която всеки културен човек трябва да притежава.

"В рамките на тази идея за образование, навлизането на изкуствения интелект внесе доста сътресения – изведнъж се оказа, че едно от нещата, в които той е най-добър е да генерира съдържание в което синтезира, обобщава и дефинира, това в което се състои "Artes liberals", тоест изкуственият интелект го предоставя на студентите в по-удобен формат, отколкото ние. Така се сблъскахме с новата реалност", направи съпоставка преподавателят.

"Аз избрах като стратегия за запазване на авторитета да развивам компетентност, която да е съизмерима и по-възможност надвишаваща с по-философски убеждения, това което вълнува и студентите. Реших, че трябва да се сблъскаме фронтално с ИИ, и да видим нещо ново – има ли то перспектива, през която да го разберем, изучим и да го преподаваме, така че хем да е полезно, хем да е интересно, а и ние преподавателите да не сме аутсайдери в системата", допълни той.  По думите на проф. Банков сме в много ранна фаза в разучаването и използването на новите технологии.

"Като изследовател все още се опитвам да обхвана всичко това, рано е, още не съм написал, не съм провел интересни изследвания, но съм в ход на провеждането им. Смятам, че има много голям потенциал това ново академично явление да се превърне в академичен формат, да стане интересно за изучаване в университета и чрез това той да придобие добавена стойност с която по компаниите и инфлуенсърските среди, той да не може да бъде конкуриран и изместен", поясни проф. Кристиян Банков.


Мързелът като културен двигател в контекста на новите технологии.

"Мързелът е обширно понятие и вниквайки в механизма, по който този изкуствен интелект толкова успешно се "насади" във всекидневната практика на всеки учащ се, това удобство, с което той завладява територии всъщност, от една страна поражда мързел – защо да го правя по трудния начин, като мога да го направя и по лесния? Но дали правенето по трудния начин продължава да бъде ценност, както е била преди, дали времената вече не са такива, че да няма толкова интелектуална енергия университетът да те конструира, това на нас може да ни изглежда като мързел, но за други да е стратегия за оптимизиране на ресурсите, които имат на разположение, с които трябва да си изградят живота, кариерата, забавленията, свободното време", изтъкна преподавателят.

Все повече млади хора се отказват от интелектуалното развитие, делегирайки повече права на своите устройства, но как можем да запазим възможностите за образование, познание и култивиране на нови умения и ценности?

"Дисциплините свързани с технологиите, информатиката и научните изследвания в така наречена "твърда наука" са работещи и в това се влагат доста средства, но ценното за всеки човек е академичната култура, мъдростта, гражданската компетентност. Те леко се маргинализират и именно информационните улеснения днес усилват този процес, замествайки естественото любопитство, което тласка хората да обогатяват културата си, начетеността и ерудицията си, отстъпвайки място на жаждата за изживявания и консумацията им на всички нива. Именно тези информационни услуги, за които търсен двигател е мързела се явяват като негативен фактор и конкурент в мисията на преподавателите, не само пазарът на труда", подчерта проф Кристиан Банков.

Чуйте още интересни аспекти по темата от разговора на Даниел Ненчев, както и приложената анкета със студенти по специалностите "Логопедия", "Балканистика", "Английска филология" и "Българска филология" на стажант репортера Георги Петров.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо; "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15