Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво е бъдещето на здравното ни осигуряване

Петя Георгиева, ИПИ
Снимка: стопкадър Евронюз България

Рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса (15-ти март) е повод отново да повдигнем завесата над дейността на една от най-новите публични институции, създадена, за да осигурява здравето на българските граждани и да защитава финансовите интереси на пациента и на държавата. НЗОК финансира услугите и дейностите в сравнително широк здравноосигурителен "пакет", като за тази цел събира вноски от доходите на осигурените. Тази доста опростена схема на набиране на средства, в която касата събира солидарно вноски от всички според доходите и плаща за здраве според нуждите, силно напомня на данъчно финансираните модели. Основната разлика е в това, че все пак не всеки автоматично получава достъп до здравни услуги – поне привидно има разграничаване на осигурени от неосигурени; фактически, или през "входа" на неотложната помощ, или чрез плащане на минимални вноски със задна дата практически всеки може да получи лечение.

Само за 5 години разходите за медицински дейности са се увеличили с близо 2 млрд. лева – от 3,8 през 2018 година до 5,8 млрд. лева през 2022 година. През 2023 година НЗОК отчита общо разходи за 6,9 млрд. лв., а разходите в бюджета за 2024 година са планирани на 8,2 млрд. лв. Нуждае ли се страната ни от цялостна промяна в здравното осигуряване? Подробности по темата разказа Петя Георгиева, икономист в Институт за пазарна икономка (ИПИ).


Тя подчерта, че сериозна промяна в развитието на здравеопазването в България няма, като това са констатации на пациентски и много международни организации.

"Здравеопазването функционира в България, не е съвсем като да го няма. Здравни услуги се предоставят и то в доста големи количества, огромна част от които са платени от държавата, но и не малка са платени от самия пациент. Това, което България в момента използва като модел за финансиране на медицинските дейности, всъщност този дебат е на доста заден план. От много години се водят най-различни разговори, но за съжаление няма никаква промяна. Почваме да си мислим, че вероятно моделът такъв, какъвто е до момента устройва голяма част от политиците и голяма част от лекарите", отбеляза Георгиева.

По думите й у нас няма пространство за развитие на доброволното осигуряване. В момента има фондове, които оперират, но тяхната дейност е доста ограничена. Най-основната причина е, че здравноосигурителният пакет до голяма степен е покрит от НЗОК и за тези фондове няма поле за развитие. Георгиева спомена, че в Европа са популярни данъчно финансираните модели, като българският започва да се доближава до тях.

Тя отбеляза, че здравеопазването е сектор, който е обект на огромен интерес от най-различни заинтересовани страни и почти няма държава, която да има най-идеалната система, която работи перфектно. Ефектът обаче може да бъде видян през различни показатели, които са както икономически, така и здравни и демографски. Георгиева посочи, че е добре да има конкуренция на пазара, което ще се отрази на сектора.

Накъде се е запътил българският здравноосигурителен модел?

"Моето впечатление е, че той не се е запътил наникъде и стои на едно място и не се променя. Това, което искаме и виждаме е как касата ще стане един адекватен финансиращ механизъм, който ще може да контролира своите средства, да избира с кого да договаря и това селективно договаряне да се случва единствено на качеството на услугите, които лечебното заведение предлага", заключи Георгиева.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00

Премиера на "О(б)твързан" представя Театър "Възраждане"

„О(б)твързан“ –  премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..

публикувано на 23.11.24 в 11:40

Да се зарибиш или да се откажеш

Покана за   София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..

публикувано на 23.11.24 в 11:09
С Жени Илиева

Играчката не е просто забавление, а инструмент за развитие

Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..

публикувано на 23.11.24 в 10:56

Нямаме нужда от дефиниции

Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..

публикувано на 23.11.24 в 10:13