Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще отговори ли ГМО на климатичния удар

Снимка: Радио ВИДИН

В началото на февруари Европейският парламент подкрепи предложението на Европейската комисия за създаването на по-устойчиви и издръжливи култури чрез прилагането на нови геномни техники (НГТ), които доскоро не бяха приети в ЕС, така че има доста сериозен напредък в тази посока. Те дават възможност за бързо разработване на култури с полезни характерситики - повишено съдържание на хранителни вещества, намалено количество алергени или повишена устойчивост на климатичните промени, без да се внася чужда ДНК. Или с други думи - новите геномни техники много ще улеснят работата на земеделците, защото реколтите им ще са по-предвидими и по-качествени. Идеята на проекта е да се създаде обществен дебат, в който много ясно да се разграничат новите геномни техники (НГТ) от ГМО техниките. Подробности разказа доц. д-р Божин Божинов от Аграрния университет в Пловдив.

"Това е един термин, който се използва сравнително отскоро и който има за цел да покаже, че развитието на технологиите, които позволяват да управяаваме наследствеността на културните видове е достигнала някакъв нов, съществено различен етап. Той е такъв, че за разлика от конвенционалните, или традиционни ГМО-та, за които на всички са им проглушени ушите отдавна, тук с тези нови техники се постига едно много по-високо ниво на прецизност, като може да не се използват чужди генетични елементи, а да се работи само със собствена наследственост на културите", каза той.

Кои са държавите, които са резервирани към новите геномни техники?

В Европа това са Унгария и Австрия, като всяка от тях има различни съображения.

Какво е отношението на България по въпроса?

"Официалното отношение беше гласувано като "неутрално", или "въздържал се" на съвета на министрите, тъй като непосредствено преди гласуването въпросът се постави остро от някои хора, които дори не разбират същността на тези техники и технологии", каза доц. д-р Божин Божинов.

Той подчерта, че има дебат по темата, но продуктите ще бъдат етикетирани. Климатичните промени са една от предпоставките за използването на тези продукти.

"Ако разчитаме само на някакви древни технологии от 12 до 15 хиляди години очевидно няма как да се справим с тези изменения в климата", добави той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елисавета Станчева

Да намерим времето на нашата свобода

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..

публикувано на 18.05.25 в 11:49
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо: "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15