Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лицата на фантастиката

Снимка: Радио София

Интересни факти за научната фантастика и фантазията разказа Жоро Пенчев. Той е редактор на едно от най-големите онлайн списания за фантастика у нас. Къде се намираме днес между фантастиката и фантазията?

"Фантастиката има доста лица и ние я намираме навсякъде в света, в живота, в комуникацията помежду си. Тя има едно доста важно призвание - това да ни помага да въобразим по-добър свят, по-добро общество, освободени от това задължение, на така наречената "реалистичност", сподели той.

И добави, че фантастиката се явява в ролята на вдъхновител на участниците в технологичните революции. Най-смелите неща, най-радикалните преобръщания на социалния ред, които са се случвали са били нещо, което може да се нарече фантастично, отбеляза Пенчев.

"Фантазията и креативността е това, което наричаме "уникално човешко" и е това, което в последните две години продължава да ни успокоява. Ето, изкуственият интелект може супер много неща, но не може да фантазира", заяви той.

Какво кара човека да твори?

По думите на Пенчев на двата края на спектъра са духовният спектър, че имаме душа, както и материлистичният, че всичко е материално и нищо не се самозаражда. И ако приемем този подход, че това, което ние творим е през "сглобки" на това, което е стигнало до нас през живота ни, тогава изкуственият интелект не прави нещо по-различно.

"Той е видял много неща и си е сглобил нещо негово с шест пръста. Фундаментално това е същият тип процес, при който Нютон гледайки много неща да падат през живота си внезапно стига до някаква интерпретация на ситуацията. Ние нямаме отговор на този въпрос. Нашата перцепция не е инструментът, с който можем да стигнем до такъв отговор", каза Пенчев.

Може ли AI освен да се учи и да се отучва?

Според думите на Пенчев разликата е по-скоро в смисъла, който създателят потребява и присвоява на това, което прави. И дали интелект е същото като осъзнаване. С нарастването в последните 20 години на социалната роля на фантастиката, на нейните общности е хвърлен друг поглед.

"В България в края на 80-те години фантастиката е един от малкото литературни жанрове, които цензурата пуска почти без намеса. Тя се оказва някакъв вектор на дисидентството. Не само западната, но и руската фантастика. Братя Стругацки въпреки че са смятани до близки на режима, но те имат доста фина критика в творбите си. Източна Европа има особена роля в това нещо, около която се зараждат общности, фен-клубове, които съществуват в България и досега", сподели той.

В България през 90-те години е имало много голям бум на фантастика и издаване на такъв тип литература, който с времето е изтлял. Затова има нужда да се провеждат фестивали, посветени на този жанр. Всеки, който има интерес към тематиката може да посети трите събития, които ще се проведат през тази година. Фестивалът "Еврокон" цели да запознае европейските любители на фантастика с това, какво се случва в континента.

"Все още ми липсва българското творчество, особено в литературата. Надявам се да то да се развива още повече", заяви Пенчев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кирил Николов - Дизела ще бяга от Връшка чука до Ком

Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком.  Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..

публикувано на 24.08.25 в 18:13
Снимката е илюстративна

Сухи треви и храсти горят в софийския кв. "Кръстова вада"

Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа.  Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари.  Горят сухи треви и храсти в района на  улица "Мичман Тодор Саев".  Причините за пожара все още не са изяснени.  Няма данни за опасност за сгради и хора.

публикувано на 24.08.25 в 17:05

Габрово отново е джаз

Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..

публикувано на 24.08.25 в 10:52
Проект на НБКМ от 1941 г.

Софийски разкази - ул. "Шипка"

Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..

публикувано на 23.08.25 в 16:00
професор Рафаил Попов

Историята оживява - професор Рафаил Попов

Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...

публикувано на 23.08.25 в 15:00
С Матидла като годеници

Адресите на любовта - инж. Иван Иванов

В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..

публикувано на 23.08.25 в 14:00
С Емил Спахийски

Тези, които си тръгват преди да са ни напуснали

Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..

публикувано на 23.08.25 в 11:49