След почти десетгодишна пауза от издаването на книги с поезия, Стефан Иванов издава книгата си "Без мен", но тя не съдържа само стихове.
"Последната ми книга беше "Навътре" от 2014 година. През това време се занимавах с какво ли не - с представления, турнета, литературни формати "Актьори срещу поети", с Радичков, Достоевски, с визуални изкуства, изложби, литературна критика и се надявам читателите да не са забравили, че се занимавам и с поезия – главно и преди всичко с това", посочи той.
Разказва, че идеята за книгата му "Без мен" се ражда преди 5 години, споделя я с Марин Бодаков.
"Казах му, че много стихотворения са ми се натрупали, но искам да включа в нея и друг вид текстове – фрагменти, бележки, сънища, а той ми каза да давам смело. Окуражи ме."
В работата си по книгата авторът се съобразява със забележките и коментарите, които отправя Бодаков.
"Съобразих се с тях, пратих му отново, но разговорът по независещи от двама ни причини прекъсна, но това е книгата и главно заради Марин я има, защото той ме окуражи да бъде в този вид", поясни Иванов.
"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София, точно тази, до която вече нямам достъп и същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан. Защото имаме обща литературна памет, но това, което най-много ме вълнува е натрапливото сегашно време в стихотворенията му. Като назовава поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото, а то ни обсажда все по-плътно, сякаш ни уверява, че ни има, това е колкото и забавно, толкова и съдбовно – назовава доброто и го има, а доброто най-често е закрилящо", пише писателят Марин Бодаков за литературата на Стефан Иванов.
Закрила, прегръдка и литература, като антидот на нищото.
"Нищото" унищожава страната Фантазия и ние всеки път сме принудени, ако искаме да продължим да живеем с фантазия, със свобода, с желание за промяна, с воля за нещо добро да измисляме нови и нови думи или поне да преподреждаме и да припомняме старите. Защото "нищото" си върши безусловно и категорично своята работа, има желанието да е по-простичко, по-чисто, по-прегледно, ако може нищо да няма", посочи авторът на книгата "Без мен", позовавайки се на любима класика – "Приказка без край" (Михаел Енде).
Иван Димитров за книгата "Без мен":
"Едно от усещанията ми е, че присъстват два типа текстове в тази книга, едните са по-интровертни, лични, а другите по-социални, обществени, но авторът е по-ударен и краен в социалните, другото, което може да стресне читателя е редуването на стихотворения с есеистични дневници. От една страна това ти нарушава ритъма на четене, а от друга ти носи повече съдържание, 400 страници от книга, която традиционно не се издава в съвременната българската литература."
"Много съм щастлив от работата си с Бояна Павлова, тя направи дом за тези думи", каза поетът Стефан Иванов за художественото оформление на своята книга.
"Имам усещането, че бясно започва да изчезва една сила на вкуса, започват да липсват личности, но си мисля, че доброто и свястното ще видят по-светли дни в бъдеще", изтъкна още той.
Още за "Без мен" и има ли нужда от нови издателства в българската културна среда, чуйте в разговора с двамата поети.
През 2026 България ще бъде председател на една от важните за ЕС стратегии – Дунавската. Символичното предаване на щафетата (която в този случай е корабен рул) вече е факт. По време на Годишния форум за развитието на Дунавската стратегия в Сараево Елмедин Ковачевич, министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, която в момента председателства..
Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..
Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Предимно облачно
Мъгла
Облачно