"Дом за начинаещи" е роман от Емануил А. Видински – писател, редактор на "Литературен вестник" и музикант. Именно този роман, днес, 35 години след падането на Берлинската стена ни връща към една история от 90-те, между Германия, България, Източна и Западна Европа, през погледа на едно момче, което живее в сиропиталище за известно време в мултикултурна среда. Една лична история.
Оказва се, че когато Берлинската стена пада през 1989 година, по границите на различните държави като гранични съоръжения е имало около 150 физически заграждения. Днес, по данни на Световната банка от 2015 година, има 700 такива.
"Мотивацията ми да напиша тази книга датира от времето на ковид кризата и затварянето на обществото, ограничаването на комуникацията и физическия досег с други хора, близки, далечни без значение. В този момент в мен много силно заработи темата за паметта. Започнах да препрочитам някои книги и да мисля за паметта, която си отива, която не успяваме да запишем, да предадем някъде, тя с нас си отива, отива си всичко, което сме преживели и това започна да ме тормози", споделя писателят.
Той решава да направи нещо, за да съхрани тази памет. Започва да си води дневник.
"Но дневникът е нещо много лично, той може да бъде видян от други, но може и никога да не бъде видян, защото обикновено ги пишем за самите себе си, но не е така с литературата, не би трябвало да е така", отбеляза Видински.
Прочита трилогията "Пушачът", която разказва за един детски дом в Русия и остава възхитен от начина, по който е написана книгата, лишена от елементарни трикове, които впечатляват.
"Казах си, че и аз бих могъл да напиша такава книга и то от първо лице и отново за един капсулиран свят", добави той
Да се завърнеш в дома на начинаещите години не е никак лесно начинание. Лицата често са избледнели, а стаите – обгърнати в паяжини. Но точно някъде там, в ъглите се крие ключът на живота ни, който ще отваря всички залостени впоследствие врати.
В романа си Емануил А. Видински сякаш прави точно това: завръща се към мястото, където е бил някога, за да открие мястото, където е днес.
"Всъщност смятам, че историите и нашите преживявания трябва да бъдат разказвани, защото те придават колорит на живота. И някак си е много тъжно, да държим целия този колорит, който сме преживели, цялото това знание за себе си", споделя той.
"Седнах и започнах да пиша. Първоначално мислех да напиша разказ, като продължих, мислех да напиша новела и някъде след стотната страница си признах, че може би пиша роман. До тогава ме беше страх да го призная пред себе си, да не би да се самоурочасам", разкрива писателят. И добавя:
"За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно нещо е несвободата."
Доколко човек може да се адаптира към тази среда, доколко остава чужденец?
"Хората са различни, те не са като теб и това не бива да те плаши, да предизвиква у теб свиване, страх или агресия. В този дом имаше толкова много различни хора – като пол, като възраст, като ментално състояние, като интереси, биография, характери, че ти неминуемо усвояваш това знание, че светът е пъстър и ти си част от тази пъстрота", изтъкна Емануил Видински.
В събота, 6 април 2024 г. е една от Литературните срещи в "Топлоцентрала" от 18 часа, където Емануил А. Видински ще вземе участие, заедно с други писатели със сходни романи. Темата на дискусията е "Българският роман на порастването".
Чуйте още от разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
„ Градината на доброто “ е не просто документален филм с благотворителна цел. Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор) ни разказват историята: "Филмът е за Милена Боева. Тя прави тази градина " Вдъхновение " в Божурище и създава 15 работни места за младежи в неравностойно положение. Работата им помага да бъдат самостоятелни. В тази..
Тодор Адамски, основател на групата "Феникс" за промоцията на албума им "Ритуал" с участието на група "Графит": "Ние сме доста древна ъндърграунд група още от 1984, в 2012 се събрахме отново с променени членове и скромна дискография. Към момента сме петима. В заглавната песен тази вечер доктор по българска филология участва с кавал. Вкарали сме..
Започва Менар филм фест със специално събитие – поканата е от Здравко Григоров: "До 30 януари продължава фестивалът. Съботната вечер е много интензивна - паралелно са 4 много силни филма (подробности в звуковия файл). Тази година разширяваме границите със Саудиска Арабия. В неделя следобед заедно с инициативата "Храна за размисъл" ще се опитаме да..
Започва кандидатстването за осмите годишни награди „Employer Branding awards” – подробности от Надя Маринова, главен редактор на B2B media, организатори на събитието: "Това са награди за успешно изграждане на работодателския бранд. Има какво да се покаже заради технологичния напредък, успяваме да уловим тези, които ги прилагат и да ги покажем. Имаме..
Мъгла
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно