Актьорът Юрий Рахнев за първата си книга „Странично осветление‘‘:
"Нямам формално актьорско образование, нямам самочувствието, че съм актьор. Сега този малък роман като че ли събра поточетата от всичките тези места - социология и културология. Отидох на преклонна възраст да ги уча в Бристол. Една от болките, скрити в книгата е за тези стереотипи. Когато хората на средната възраст отиват в тъча.
Това е последица от пост-соца. Бохемската култура като че ли загина у нас. Имам субективна гледна точка. Говорим за състояние на духа, което се предава на атмосферата на един град. Когато това липсва остава само консуматорската култура, да ядеш и пиеш и танцуваш няма нищо общо с бохемата.
Книгата ми е последствие от старата ми любов, фотографията. Тя е метафора, алегория - героят заради нея се набутва в една интрига, която трябва да разбере.
Написването на книгата бе много силно като заявка в живота ми. Градът присъства с маниерност, абсолютно тенденциозно. Той е част от болката по отиващата си бохемска култура. Градът в страничното осветление. Не е имагинерен, топосът не се пренася върху нещо друго. Всеки, който има отношение към приятните разходки, фланьорстването, може да остане доволен от книгата.
Тя се подчинява на един строг сюжет, героят е поставен пред на пръв поглед морална дилема, която трябва бързо да разреши. Има няколко пласта, криминале ноар. Другото е нежната колебливост на героя – заради неговите вътрешни пътувания, той успява да вземе решения в интригата, в която се е заплел. Оказва се, че е много силен.
Проблемът в градската ни култура, където и да е тя, е че хората, които идват, не прегръщат неговата идентификация - за тях остава консуматорския дух, мястото, където получаваш фиша от заплатата. Затварят се в себе си, лицата им униват и ходят замислени по този философски начин. Героят мин ходи през много меланхолии и тъги, но те са му опора.
Смятам да продължа да пиша, мисля че писането ме прави доста пълен като дух и като личност. Ако един читател си даде малка доза търпение, ритъмът ѝ ще те поведе, няма да излъже читателя. Много искам по-млади хора да я прочетат. Болката по прекъснатите субкултурни течения. А може и аз да не ги виждам. Книгата не говори за вкуснотиите на баба, как сме яли джанки като сме се катерили по разни клони. Говори за по-друг свят. Тя е покана, кодовете са малко."
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..