„Съвременните образователни принципи изискват други архитектурни принципи, които са свързани с много по-голяма гъвкавост на пространствата, но е приложимо. Това го доказахме с проекта, който вече 9 години разработваме с едно общинско училище в Свети Влас. Различни са архитектурните типологии на училищата и детските градини, но самото планово разпределение на тези сгради носи много голям потенциал и възможност те да бъдат прекроени по нов начин“, казаха архитектките.
Те добавиха, че е нужна доза смелост от страна на колективите в училищата.
„Когато започне да се мисли за трансформация на сградата и свързване на отделните пространства, може да се постигне една много по-голяма промяна чрез трансформация, отколкото да се смени мебелировката. Това, което се стараем да направим е да нагодим сградата към младото поколение“, изтъкнаха те.
Според архитектите Галина Милкова и Моника Маринова е необходимо сградата да остане гъвката и отворена, за да бъде удобна за децата. Със своя проект те се опитват да се борят и с насилието между учениците, остарялата архитектурна среда, липсата на свобода в образователния процес, липсата на проектно базирано образование в училищата, тъй като в момента те са по-скоро теоритично ориентирани. Най-важното обаче е, желанието на ръководствата на училищата да работят в тази посока, смятат те.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..