На 12 април отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 година е осъществен първият космически полет. В предаването “Радиокафе“ гостува д-р Светослав Александров от “Космос.бг", който следи в реално време всичко, което се случва в Космоса.
Космическата надпревара и нейната “кратка“ история.
“Много хора ще кажат: Eто – 1957 година “Спутник“, 1961-Гагарин, 1969-имаме човек стъпил на луната, но можем да се върнем още по-назад, защото разработката на ракетите е много сложна задача. Преди повече от 100 години, великият руски учен Константин Циолковски се сеща за самата концепция, която по-късно заляга в основата на многостепенните ракети. В последствие се появяват и други ракетни учени, един от които е американецът Робърт Годард, който създава първата ракета с течно гориво. Голям напредък се отбелязва по време на Втората Световна война, когато под ръководството на Вернер фон Браун в Нацистка Германия са направени големи крачки в развитието на ракетната техника. Тогава е разработен първият ракетен двигател с турбо помпа, който заменя предходния двигател задвижван чрез резервоар с гориво под налягане, посочи Светослав Александров. Разказът му за съдбата на тези ракети след поражението на Германия, може да проследите в разговора.
В началото на 50-те години, руснаците създават копие на голямата немска ракета “Фау-2“ – ракетата R 1, която впоследствие еволюира до R7 така наречената “Легендарна Семьорка“, създадена на базата на опита, почерпен от Германия. Благодарение на тази ракета през 1957 година става възможно изстрелването на „Спутник“, а през 1961 и на човек в Космоса – Юрий Гагарин, разказа още д-р Светослав Александров.
Тренирането на кадрите
Преди да се стигне до изпращането на хора в Космоса са правени опити с животни. Руснаците предпочитат да работят с кучета–мелези, от които най-популярно е кучето Лайка изпратено през 1957-а, няколко години по-късно Белка и Стрелко, които се завръщат живи на Земята и едва тогава се пристъпва към тренировка и подготовка на космонавти, които тренират в камери с кислород, където поради човешка небрежност се случва трагичната смърт на един от съветските космонавти, отбеляза той.
След добре научения по трудния начин урок, първият полет на човек към Космоса е факт през 1961-а.
Началото на космонавтиката у нас се полага в по-късен етап, по време на Програма „Интеркосмос“, в която Съветският съюз си сътрудничи със страните от “Източния блок“. Добиваме голям опит с разработката на прибори, подходящи за измерване на космическата плазма, а много по-късно се стига до изстрелването на първия български космонавт Георги Иванов, през 1979 година, разкри още д-р Светослав Александров и допълни:
“България има традиции, нещата не се ограничават и не свършват само с Георги Иванов или Александър Александров. Може би малко хора знаят, че ние сме държава, която е разработила дозиметричният прибор, един изключително лек прибор, с размер на мобилен телефон или химикалка, който се използва широко много години на различни космически мисии. Той е разработен от Института по космични изследвания към БАН, 2008 година летя до Луната на борда на индийска мисия, през 2016 в Европейска мисия разработена от Русия „Екзо Марс“, отново лети наш дозиметричен прибор, чието приложение е да измерва космическата радиация, а данните които предоставя са изключително надеждни и качествени“.
“България не спира своето развитие и ще продължава, още повече, че у нас се развиват и космически фирми като EnduroSat, която произвежда спътници, а от тази година ще произвежда до 10 спътника на месец. Това са микроспътници и за нас е особено важно да се развиваме в тази област, защото тя на Запад е много динамична, а в случая ние вървим в крак с технологиите", отбеляза д-р Светослав Александров.
Налична ли е днес космическата надпревара, кога ние свободно и спокойно ще можем да стигнем до Космоса, какво е участието на страната ни днес в развитието на тези процеси, чуйте в разговора на Алекс Илиева с д-р Светослав Александров от “Космос.бг“.
На 1 и 2 март в единствения град-музей в България - гр. Копривщица, ще се проведе мини фестивалът “Зимна приказка в Копривщица” . “Фестивалът трябваше да се проведе през декември, около Коледните празници, но поради забавяне на финансирането му, се отлага за началото на март”, разказва Стоян Павлов - председател на Народно читалище “Хаджи Ненчо..
Има сигнали за нов световен ред и пренареждане след провелата се конференция по сигурността в Мюнхен и изказванията на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който в речта си показа ясно, че Америка на Тръмп се отвръща от Европа. Темата коментира пред Радио София Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. "Ако преди 20 януари,..
Между глобалните процеси и местните действия градът остава мястото на нашето ежедневие, грижи, тревожност и удовлетворение, лични планове и начин на живот. Градът е средата, в която се оглежда обществото такова, каквото е, заедно със своите заблуди, избори и действия. Това ще са темите на три публични дискусии за настоящето, миналото и бъдещето...
Размяната на нападки между американския президент Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски породиха опасения за коренна промяна на курса на Щатите спрямо Русия. В острата реторика някои видяха старт на най-голямото геополитическо преразпределение след края на Втората световна война. Обвиненията в диктатура спрямо Зеленски и..
"Есента на ловеца“ е нов съвременен български филм, който тръгва по кината от този уикенд. Филмът е на белгийския режисьор Андре Шандел, чиято съпруга Вера Шандел познаваме от формацията "Сантиментъл суингър“ и множество музикални джаз проекти. Тя е и продуцент на филма. Филмът третира важни въпроси, касаещи човешките..
Разговор за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Това в резюме е съдържанието на книгата "Когато ти се обади хладилникът" с автори Момчил Алексиев и..
Над 400 тона отпадъци от прорасла растителност бяха разчистени от общо над 1200 дка площ в “Централни софийски гробища”, гробищен парк „Малашевци“ и гробищен парк “Бакърена фабрика”. С това приключи основното почистване на трите големи гробищни парка в столицата, наредено през миналата година от кмета на София Васил Терзиев, съобщават от Столичната..