Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Брюксел – сюрреализъм и кохезионна политика

Снимка: European Commission

Брюксел в момента е и постоянна, и временна столица на ЕС, защото Белгия е и ротационен председател на Съвета на Европа. Така освен всички събития, които си се провеждат тук, има форуми и срещи, които иначе биха били другаде, според ротационната последователност.

Така тази седмица освен изложението и церемонията по връчването на наградите за Новия европейски Баухаус (NEB), тече Деветият Кохезионен форум. Съвсем в духа на ценностите на NEB, сред които красотата върви редом с устойчивостта, конгресният център, в който се провежда Кохезионния форум (модерна сама по себе си сграда) има топла връзка към комплекса от галерии и все повече в помещенията около основните зали се виждат творби, например, на Рене Магрит. А самият Брюксел посреща всички свои посетители с напомнянето  (с надписи, улични инсталации, всякакви хитроумни решения и експозиции), че сюрреализмът става на 100 през 2024 и че той се е зародил не само в Париж, но и в Брюксел.


Сега за кохезионната политика и нейното бъдеще. Форумът преминава под знака на две годишнини – 30 години единен европейски пазар и 20 години от най-голямото разширение на ЕС. През 2004 (три години преди нас) към европейското семейство се присъединяват Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, трите балтийски държави (Литва, Латвия к Естония), Малта и Кипър. Отчита се, че ако тогава средният БВП на глава от населението в тези страни е бил 52 % от средния за ЕС, към днешна дата той достига почти 80% от европейските стойности. Хубавото е, че този ръст идва и от увеличаването на продуктивността на работещите в по-малко развитите региони на ново присъединилите се тогава държави. Проблемът е, че далеч не всички региони се развиват с еднакво темпо – някои процъфтяват веднага, с инерцията и свежестта на новите възможности, в други обаче разликата с богатите региони в Европа се задълбочава.

Ключовата роля на кохезионната политика се обсъжда и днес, в светлината и на Деветия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en, който излезе непосредствено преди форума.

За последния програмен период кохезионните фондове са обхващали средно 13 % от общите инвестиции на държавите – членки, като за по-новите и по-малко развити страни от ЕС (категория, в която сме и ние) стига до 51 %. 23 милиарда евро от кохезионните средства са били пренасочени за битката с Ковид, но именно благодарение на кохезионните фондове повечето региони са се завърнали по-бързо  към нормалния живот след пандемията.


Бедността продължава да съществува, и то в почти всички региони на Европа. Демографската криза също засяга цяла Европа. Темата за големите градове и все по-голямото струпване на хора (и съответно на инвестиции) там е в центъра на панелите, които събират кметове, представители на институциите в Европа, но и на бизнеса и академичните среди. Всички са единодушни, че представителите на градовете и регионите трябва да са там, когато се създават програмите и начина на изразходване на средствата за сближаване на регионите във всеки един аспект. Това е и една от основните препоръки на доклада – все повече кохезионните програми да се съобразяват със спецификата на конкретния регион.

Деветият кохезионен форум се организира от Главна дирекция "Регионална политика" (DG Regio) на Европейската комисия.

Повече за събитията в Брюксел чуйте от Лили Големинова в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбъднах детската си мечта

Красимир Недялков – известен дизайнер и изпълнител, организатор на наградите за мода, шоу и бизнес: "Наградите са на 10 октомври, винаги се опитвам да правя нещо различно. Ще имам ководещ робот. Интересът е огромен, но пространството е бутиково. Гостите са строго поканени. БНР също е сред номинираните. Работя с много голяма лекота, с желание, това..

публикувано на 28.09.25 в 11:49
Георги Михалков

Движим се като въжеиграч по недобре опънато въже

Георги Михалков – известен български режисьор и мениджър на Сити марк арт център е първият ни гост и същевременно домакин, тъй като изнесеното ни студио се намира именно там: "Спектакълът бе по инициатива на създателя на фестивала в Балабановата къща Мила Павлова. Това бе първият прочит на великолепния превод на проф.Шурбанов миналата година. На..

публикувано на 28.09.25 в 10:30

Софийски разкази - ул. “Хан Крум”

Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..

публикувано на 27.09.25 в 16:00

Историята оживява - Александър (Сашо) Божинов, копривщенският артист

Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...

публикувано на 27.09.25 в 15:00
Боян Пенев и Багряна

Адресите на любовта - Дора Габе и Елисавета Багряна

Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...

публикувано на 27.09.25 в 14:00
Андрей Андров

"Дъга" надживя комунизма

Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..

публикувано на 27.09.25 в 11:25
Милен Хальов

Училището - веселата част от деня

Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица –  "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..

публикувано на 27.09.25 в 10:30