Георги Михалков – известен български режисьор и мениджър на Сити марк арт център е първият ни гост и същевременно домакин, тъй като изнесеното ни студио се намира именно там:
"Предизвикатрлствата са да напълним мястото без да допускаме чалгата. Без да правиш големи компромиси. Няма субсидия, няма кой на кого баджанак или сват. Освен в редки моменти от собственика Христо Киров.
Новите неща през есенния сезон са двете премиери, "На гребена на вълната" и другата, която след малко ще ви представят участниците в нея.
Сериозен проблем е автоцензурата, следствие на "данъка обществено мнение". Сега е по-сериозно от финала на т.н. "зрял социализъм" - сега има млади, които просто не смеят да имат мнение. Държавата не е длъжна на творците, длъжна е на децата и пенсионерите. Старческите домове и домовете за сираци са по-важни от културните институции. Не вярвам на държавата хранилка, тя отглежда полу-питомни и полу-диви творци. Т.н. "уют" на държавните и общинските театри не ме привлича. Старал съм се да създавам алтернативни трупи.
Трябва да създадем нужда от себе си, сътрудничим си с независими артисти и с провинциални театри - имахме сътрудничество с тези в Благоевград, Търговище, Плевен. Имат представления, които пълнят зали - ние им даваме пространство. Също с независими трупи и със свободни творци. Движим се като въжеиграч по недобре опънато въже. Хубаво е да се правят смислени неща."
Как се получават нещата на мениджъра и твореца - в звуковия файл.
Христо Киров, за когото стана дума по-горе, собственик и създател на Сити марк арт център също се включва в разговора ни:
"Това е година на нашите юбилеи - 10 години с активна програма, а със съпругата ми правим 40 години работа в екип. Годината е силна и уникална. Хората малко се отдръпнаха от изкуството. Хората на изкуството трябва да са недоволни, доволните творци не държат хората будни. Руси Чанев, чиято 80-а годишнина празнуваме, също е сред недоволните.
В основата на успехите ни е семействеността в най-добрия смисъл на думата. А проф.Нева Кръстева резюмира "държавата - това сме ние". Това, което правим е нещото, което ни носи удовлетворение - насочваме средствата си в изкуството. Ние не чакаме някой друг да ни даде, благодарни сме, че сме получили общественото внимание, което имаме.
Сегашният Закон за меценатството не стимулира даването на средства за изкуство. Няма устойчиво, окончателно и работещо решение - има идея за нов закон с нова философия, но кога и дали ще стане не е ясно, готови сме да се включим в такава инициатива. Най-големите ни трудности в началото бяха административни. Огромна благодарност към Община "Оборище", които помагат. Благодаря и на съседите си, с които вървим заедно напред."
Още за тайните на Христо Киров - в звуковия файл.
Операторът и кинорежисьор Стоян Анов ни представя новата техническа придобивка за видеострийминг:
"Чувствам се като в свои води. Изградихме система за 4К стрийм с изключително качество за представленията, концертите и събитията, които се случват тук. Културата при нас се развива адекватно на съвремието.
С кино се занимавам над 15 години. Кино и изкуство въобще не се правят заради пари. Но дори и много да искам да реализирам проектите си, не мога без сериозна финансова подкрепа.
Бил съм 18 години експерт по криминалистика, дълго време ми отне да разбера, че не е моето. Важно е да има изкуство, животът не е само хляб. Но българинът е свикнал изкуството му да е безплатно."
Ето и обещаното в началото представяне на премиерата на поетичния спектакъл "Инок Ардън" - мелодрама от Алфред Тенисън по музика на Рихард Щраус. Актьорът и режисьор Валентин Ганев и пианистката Виктория Василенко са в неговата основа:
"Спектакълът бе по инициатива на създателя на фестивала в Балабановата къща Мила Павлова. Това бе първият прочит на великолепния превод на проф.Шурбанов миналата година. На 21 октомври е столичната премиера.
Щраус пише тази музика много интимно и сдържано, за разлика от големите му творби. Историята е на един мореплавател, който изчезва - мелодрама и трагедия. Любов, саможертва." (В.Ганев)
"За мен е първо представление с актьор, но го възприемам и като камерна музика. Тя е свързана с историята, която той разказва. Това е много любопитно като процес за мен като музикант." (В.Василенко)
"За културата и изкуството като че ли няма визии. Споменават се само в предизборни платформи. Финансирането на културата, бих го нарекъл, е символично." (В.Ганев) "Трябва да правим нови проекти, да бъдем активни. Винаги един творец е по-интересен като живее в чужбина, тук трябва да е много по-активен." (В.Василенко)Красимир Недялков – известен дизайнер и изпълнител, организатор на наградите за мода, шоу и бизнес: "Наградите са на 10 октомври, винаги се опитвам да правя нещо различно. Ще имам ководещ робот. Интересът е огромен, но пространството е бутиково. Гостите са строго поканени. БНР също е сред номинираните. Работя с много голяма лекота, с желание, това..
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..