"На първо място аз се възприемам като творящ човек и на второ като активист. От седем годишна свиря на флейта, първо учих в Плевенското музикално училище, после в Бургаското. След това започнах с поезията, съвсем от малка пиша, после дойде киното и визуалните изкуства, театърът, с всичко се занимавам по малко, правя и арт инсталации", сподели талантливата поетеса.
Защо ни е нужна днес поезията?
"Поезията на първо място е самоизразяване. Даже да не показваме поезията си винаги, според мен е важно всеки човек да пише за да е по-спокоен и да не изкарва емоциите си на другите хора. В крайна сметка специално в наши дни поезията е терапия и после можеш да се свържеш с други хора. Има много смисъл в поезията", каза тя.
По думите й идеята на конкурса е да създава междукултурен диалог и така се е запознала с много хора от различни страни. Стихотворението "Дървото с некролозите" се е появило, когато нейният баща е бил в кома, тя е видяла едно дърво с некролози и двете са се съчетали в стих, споделя Славкова. Тя отбеляза, че поезията й е универсален код за общуване, защото поставя общочовешки теми за семейството, паметта и смъртта. Освен поетеса тя е и активист, работи за Грийнпийс, като в момента домакинства младежкото пространство "Магнит", където се провеждат най-различни безплатни събития:
"Събитията не са само екелогични, имаме артистични и социални събития, като тепърва ще го развиваме за да стане общност от активни млади хора."
Най-голямата от трите си сестри Славкова се е запалила по еко активизма от своята майка, а от баба си, която пък е филолог е наследила любовта към литературата. Поради липса на свободно време не чете толкова активно колкото, когато е била малка, но все пак на две седмици прочита по една книга, споделя Славкова. Любимият й поет е Христо Фотев, но харесва много и творчеството на Георги Господинов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..