По думите й експозицията е фокусирана върху излъчването на иконографски образи и най-вече изразявайки нейното преклонение пред образите на светци и библейски фигури. Когато има свободно време винаги се старае да нарисува нова картина или икона. Сюжетите избира не само спрямо православния календар, но и спрямо образец, който много харесва. Моментът, в който е осъзнала, че е вярваща е бил в ранната й възраст:
"Бях доста малка, на около 10 години, имах трудно детство и през този период вярата ми помогна да намеря някакъв сигурен пристан. Оттогава съм вярваща и това се проявява просто по различни начини. Аз тогава още не рисувах, но в последствие започнах постепенно да вкарвам своята вяра и в изкуството, което създавах", каза тя.
Изкуството и вярата са пренасочили страха и тревожността й в по-смислени посоки, а в по-късен етап от живота й за това е допринесъл и спортът. Кацарова заяви, че вярва в спасението и единственият начин, по който при нея то може да стане е чрез труд в много направления.
"Без да се тренира духът не могат да се постигнат високи резултати в спорта. Аз смятам, че имам още много да работя в тази посока така или иначе. На първите ми състезания съм имала твърде голяма тревожност или притеснение, но постепенно с всяко следващо успявам да се откъсна все повече от тези неща и да се опитам да възприемам събитията, или света какъвто е, за да контролирам това, което зависи от мен", заяви Кацарова.
Във втората част на изложбата си тя засяга всякакви теми и най-различни образи - жираф, индонезийско момче, тигър, българска история, Волтер, Дюрер и др. Какви са капаните на съвременния свят и модерността?
"Капаните за духа са навсякъде, те биха могли да са дехуманизацията чрез прекаленото обсебване от социалните мрежи, за това как човек поставя своята идентичност редом със социалните мрежи. Мисля, че другата част, която би накърнила душевния свят на съвременния човек е това, той да забрави изцяло традиционните ценности в обществото, защото много от тях неслучайно са надживели хиляди поколения. Такива са смирението, почитта към родителите и чувството за вина. Съвестта липсва на съвременния човек. Той не само живее за мига, но и никога не поглежда назад дотолкова много, че всеки помен от съвест му е чужд", каза Кацарова. Тя сподели, че без спорта и изкуството е щяла да бъде един много меланхоличен човек.
"Според мен трябва да се уподобим на Адам и Ева в ада, които Христос слиза да спаси във Велика събота и отново да се докоснем до старите, но непреходни морални устои на християнството. И да си зададем въпроса не само защо сме християни, а дали мислим всеки ден през годината като едни истински вярващи", отбеляза тя.
По думите й опасността да забравим тези устои е постоянно сред нас, защото можем да стигнем до прекомерна гордост, която е един от най-големите грехове, присъщата на човека гордост, вярата само в себе си и собствените си възможности.
"Нея трябва да я има, но да си припомним, че все пак без Господ, както е казал апостол Павел, "без Него не можете да правите нищо". Защото не може да се създава изкуство, не може да се правят постижения в една сфера без Божията благодат", заяви Кацарова.
Тя посъветва хората да се въздържат от приемането на голяма част от информацията, тъй като тя е излишна и ни изпълва с нечисти помисли, изкушения и внушения, защото тя е едно голямо внушение. Повлияна от стоическите произведения на Марк Аврелий, Сенека и Епиктет Кацарова е открила, че в техните съчинения личи стремежът на човек да контролира собствената си личност до такава степен, че външният свят да не й влияе по никакъв начин и да не нарушава нейната цялост. Посланието към младите хора, която тя отправи е, че трябва да се замислят повече върху качеството на своите постъпки в дългосрочен план. "Великден е шансът ни да намерим изгубената си връзка с Бог. Всеки ден ние сме едни начинаещи, които отново преминават през пътя към спасението, което ни чака, стига да полагаме усилия и душевни подвизи", заяви младата художничка.
Изложбата продължава до 9 май и може да бъде разгледана всеки работен ден от 14.00 до 17 .00 часа.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..