Изборите и избирателната пасивност

"Струва ми се, че комуникацията, която се води от партийните централи от отделни политически личности най-трудно ще убеди хората да гласуват въобще. За да гласуват е необходима комуникационна кампания, или може би биха се родили някакви свежи идеи в тази посока, която от една страна да обере това натрупано обществено напрежение и да се опита да убеди хората, че въпреки него, въпреки безумната поредица от избори, въпреки липсата на перспектива за някои има смисъл да се гласува. Но това трябва да бъде извънпартийна, или надпартийна кампания, която в момента нито една от политическите сили няма да започне", каза той.

Доц. д-р Христов посочи, че на избирателите метафорично казано им липсва въздух. Те са в една хибернация и при следващи избори всички политически сили се опитват да събудят този избирател с "изкуствено дишане", а той заспива все по-дълбоко. По думите му за да гласуват хората трябва да има екип от професионалисти, които да се заровят в дълбоките мотиви, да ги изведат на повърхността, да се види какви са и да се направи комуникационна кампания, която да адресира точно тези притеснения, които имат те.

"Големите идеологии и големите кампании такива, каквито е имало в миналото и такива, каквито ние сме искали да видим не изключват конкретните послания. Най-успешната комуникация е тази, която първо е базирана на силна идеология (било то лява или дясна) и второ - с конкретни предложения за промени за развитие. Това би била перфектната позитивна кампания, която една или друга политическа сила би могла да подхване. Тук, когато го докоснем това нещо в нашата реалност се появяват два проблема. Първият е, че в момента почти няма силни идеологии заради това, че по-дребните политически сили не знаят какво ще бъде след изборите и не знаят в какви сглобки образно казано биха могли и би трябвало да попаднат, поради което си пазят ресурсите да изявяват някакви крайни идеологически позиции. Второто е, че се изисква дългосрочно задълбочено мислене, докато към момента политическите сили като че ли имат изгода да търсят по-краткосрочен ефект. От което следва нещо много неприятно, а то е, че краткосрочният ефект се постига най-лесно първо с някакви гръмки акции и второ - с компромати", заяви той.

Освен това посъветва партиите не да дават обещания, а да идентифицират проблеми и да комуникират решения. Доц. д-р Христов отбеляза, че младите избиратели по цял свят масово не гласуват. Като правило те гласуват тогава, когато държавата е в състояние на революция. Новите комуникационни канали като например ТicТоc са чудесни за доставяне на послания, но всеки от тях изисква различен тип начини за създаване на съдържание, което политиците не го умеят, каза той.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.