Петя Кокудева е журналист, писател и пътешественик. Родена е на 17 септември 1982 г. в Смолян. Завършва английска езикова гимназия, а голямата ѝ тийнейджърска мечта е да учи журналистика. Става бакалавър по телевизионна журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а после завършва магистратура по литература и творческо писане. Работи няколко години като репортер за вестник 168 часа и Дарик радио.
Повече от 15 години тя е копирайтър в творческите отдели на рекламни агенции. Пише рецензии за детски книги във вестник „Култура“ и е авторка на многобройни пътеписи за различни издания. Редакторка е на детски книги, езиков артистичен аниматор на деца (eзиков клоун).
В деня на празника на българската писменост и култура 24 май, писателката бе гост в предаването “Радиокафе“.
"Този празник за мен сякаш е не само днес, той е ежедневие“, сподели тя. И разказа как при посещението си в едно училище открива заедно с децата колко са красиви езиковите грешки.
"Пожарогасител, може да е и поражогасител – гасител на поражения, би било чудесно да има и такова изобретение. Ето как и през смеха и грешките влизаме в езика, за да достигнем до правилното и вярното“, разкри Петя Кокудева.
"Най-много съм свързана с ежедневния, разговорния език, бях поразена от това което открих, след като прочетох книгата „Кратка история на езиците“ (Торе Янсон), как езикът е свързан със социалния живот, политиката, с това кой доминира и кой е в подчинена позиция. Ние на практика не можем да сложим на всеки феномен и явление българска дума, просто защото то не е вкоренено в българския бит и начин на живот“, посочи тя. По думите й, “взетите“ думи в езика ни не са повод за притеснение, ако паралелно с тях действа и обратната съпротивителна сила – “българският език да си остане могъщ и заемките да си вървят“, пояснява писателката.
В разговора ще стане дума и за проекта "Графонетика“, понятие съчетано от думите „графос“ и “фонос“ – “звуча“ и “пиша“, и събира думи, които са общи по звучене и изписване от славянските, балканските и европейските езици.
“Патагонци, тролове и още мои роднини“
"Книгата се казваше по много други начини през годините докато работех по нея, но това заглавие ми стоеше като мечта, която нямах смелост да сложа на корицата“, разкри Петя Кокудева за своята книга и въпреки че заглавието звучи малко шантаво, то получава одобрение от издателя Манол Пейков.
Защо "патагонците“ са й роднини, чуйте в разказа на Петя, при нейното посещение в Патагония, за нейните нови пътешествия със „Синята палатка“, които са най-често събирателни – на история, преживявания и езици от всички места по света.
За да се вдъхновите, потопете се в цялата цветна палитра, в разговора на Даниел Ненчев с Петя Кокудева в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност