Да намерим някаква мекост в твърдостта, в която живеем

Росен Захариев - Роко за концертите си с Георги Корназов Free Wind квинтет и за своя проект "Геометрия на тишината":

Бърз разказ за музикалната история на тромпетиста Росен Захариев, който след като завършва музикалното училище в София, заминава да учи в Ротердам и накрая – в мечтания за всички университет Бъркли:

"Шест месеца учих в Бъркли, а после ме оставиха да ползвам тяхната изумителна база, затова останах в Бостън. Бидейки вътре в (джаз)тенджерата, бе достатъчно, за да те изстреля нависоко. Институцията прави и пари, и музиканти, но прави връзките между музикантите. Като слушам тези, които завършват Бъркли сега, знам, че това училище продължава да е на ниво.“

След Бъркли и Бостън, престоят ми в Ню Йорк започна като любовна история, но бързо не ми хареса ценностната система. Там всичко е на макс, много по-интензивно, всички, които искат да свирят джаз, са събрани сякаш там. Някои остават, други като мен си тръгват. В 2000-та намерих доста интересна България. Сега обаче музиката е на кръстопът, да намерим някаква мекост в твърдостта, в която живеем.

С Георги Корназов, който ме извади от класиката и ме хвърли в джаза, за което съм му много благодарен, сега правим квинтет без пиано и е много интересно. Представяме го на ново джаз-място в София. Имам и мои премиери, и неща, писани от Георги плюс 1-2 стандарта. Солистите правим хармонията, голяма свобода.

В другия ми проект, "Геометрия на тишината" изследваме физическото пространство чрез звук. Вслушваме се в звука, за да свирим музика, произхождаща от тишината. Ако си достатъчно тих, чуваш много неща, това е суперпозицията, всички онези възможности, които имаш, преди да избереш една конкретна. Това е продължение на проекта ми „Геометрия на звука“ от преди година.

Публиката с отворени уши и без очаквания може да възприеме много повече. Всяка концепция е пречка пред истината. Ние сме трима музиканти – аз, Васил Хаджигрудев (бас) и Александър Даниел (барабани), но инструментите на сцената ще са много повече, дори не на всички им знам имената, аз свиря на поне десет такива от целия свят.“

Слушаме и една от първите творби, които Росен Захариев – Роко пише още преди да Ротердам, а първата певица, която я изпява е Киара Чивело. 

„Тя след Бъркли издаде за Verve нейни авторски джазови композиции, след това премина повече към поп и сег е голяма звезда. Свирехме с Жоро Дончев с нея и дъщерята на Тони Бенет, Антония Бенет, в един клуб всяка седмица. За да свириш, трябва да идеш до първоизточника.

Сега слушам барок, модерна класическа музика и много малко джаз. Слушам певци-автори, слава Богу, има поп, който става за слушане, защото лавината, която ни залива, не става. Тук, в България, ставаме вече две шепи хора, които правим джаз. Може би има целенасочено изолиране на наши музиканти навън, наша работа - на музикантите и на мениджърите ни, е да го променим."