С над 120 снимки и оригинални артефакти изложбата "Модата в огледалото на едно столетие" проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история – от средата на XIX в. до средата на XX в.
Експозицията е подредена в Държавна агенция "Архиви". Куратор е Адриана Попова, главен специалист в отдел "Издателска и информационна дейност" на Агенцията.
"Модата в България навлиза първо през Русе. Там е било модното сърце, там се появяват първите шапкарски ателиета, първите европейски дрехи. Оттам колегите изпратиха 300 снимки, отбеляза пред БНР-Радио София Адриана Попова. – Първите по-модно облечени българи се появяват още след Кримската война (1853 – 1856 г.). След Освобождението това влияние става по-силно."
Специалистът посочи, че модата навремето не е наблягала на удобството, робувала е на показността, парадността. До Първата световна война всичко е било сложно за обличане.
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни икони, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова (тя е първата, за която се знае, че си е направила пластична операция), Яна Язова, Дора Габе и Елисавета Багряна.
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота.
Изложбата може да бъде видяна до 15 юни в изложбената зала на ДА "Архиви" (ул. “Московска” 5) от 9.00 до 17.30 ч. всеки работен ден. След това се предвижда тя да гостува и в други големи градове в страната.
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова.
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Международният проект SAFER прилага иновативен подход към обучение по пътна безопасност за млади хора и овластяване на преживели автомобилни катастрофи и в България. Проектът е базиран на много данни с истории на хора, пострадали или загубили живота си при автомобилна катастрофа, следвайки добър пример от Словения. "В България..
За трета поредна година ще се проведе спортната инициатива “Unirun“ Това е първото студентско бягане в България, което обединява обществото ни около идеята за активен и здравословен начин на живот . Инициативата не само насърчава физическата активност, но и подкрепя значими обществени каузи чрез дарения . Организатор е студентската..
Значителната облачност ще продължи. Ще има превалявания от дъжд, на повече места след обяд и вечерта в Южна България. Очакват се и гръмотевици. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад, който през деня в западната част на Дунавската равнина временно ще се усили. Минималните температури ще бъдат между 4° и 9°, дневните ще се повишат с 2-3..
В средата на седмицата във "Форум" коментаторите Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), спряха вниманието си върху след ните теми: Днешните протести на тема Насилие над деца . Дискусиите преди вота на..
"Пътят на музикантите" (Musicorum Via) е името на съвместна инициатива на Българската академия на науките и Националната музикална академия (НМА). Предстои поредица с поредица от концерти, която започва на 7 април в зала "Проф. Марин Дринов“ на БАН. В рамките на академичната година изявени студенти на Музикалната академия ще представят..
Мнозинството от българите ( 55% ) са готови да дарят свой орган на роднина или близък , ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили. По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати , а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят..