„Този интермодален възел трябва във времето да се развие. В момента, ако има там метро, то няма да има кого да вози, няма да има там пътници. Затова не е изпълнено все още, но не е отпаднало, има го в нашата схема за развитие, просто трябва време да започне да се реализира този възел, както в момента реализираме интермодалния възел в „Обеля“, обясни проф. Братоев.
Той уточни, че изграждането на интермодалния възел в „Обеля“ е стартирал в началото на 2024 г. Целта е да може да се осигури връзка с три железопътни направления. След изграждането му се очаква пътникопотокът да се увеличи значително по направленията София-Драгоман-Сливница, София-Перник-Кюстендил и София-Костинброд-Божурище-Банкя.
По отношение на подходите и подлезите, директорът на столичния „Метрополитен“ добави, че тези, които са изградени към метростанциите се поддържат от тях и играят ролята и на вход към метрото, и на подлез.
„Начинът, по който се поддържат метростанциите е абсолютно същият, по който се поддържат и подлезите“, каза проф. Стоян Братоев.
През 2026 г. се очаква в София да пристигнат 8 нови влака за нуждите на столичното метро. Договорът за изработването и доставката е между Столичната община и „Шкода“ и бе подписан на 13 юли 2023 г. Натоварването на метрото през последните години изисква и наличието на по-къси интервали на движение, а това – нови влакове.
„Именно затова са тези 8 влака. Предстои и нова поръчка за още няколко влака, защото това удължаване не може да се покрие само с тези влакове. От 10-12 влака в началото, сега имаме 52“, каза проф. Стоян Братоев.
Той изтъкна, че изграждането на новата метролиния в посока кв. „Хаджи Димитър“ и кв. „Левски“ е изпълнена на над 50% и трябва да завърши в началото на 2026 г. Изграждането на участъка от „Гео Милев“, през „Слатина“, до бул. „Цариградско шосе“ също върви интензивно, посочи проф. Стоян Братоев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..