Очакваше се ниска избирателна активност. Очакваше се изборна мобилизация сред определени групи население, и то сред тези българи, които са склонни да вярват и да споделят конспиративни и дезинформационни послания.
Това коментира пред БНР-Радио София д-р Тодор Галев, директор "Научна дейност" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
"Установихме, че един и същи тип хора се доверяват на конспиративни теории и разпространяват дезинформации. Това стана ясно още по време на ковид пандемията, а по-късно се потвърди и продължава и до ден днешен."
Галев посочи "Възраждане" и "Величие" сред българските политически субекти, които защитават и разпространяват частично конспиративни и дезинформационни послания.
По думите му все повече наши сънародници търсят да се информират за случилото се извън официалните медии. Над 60% черпят новини от социалните мрежи.
Българите не вярват на институциите и на традиционните медии. Засилена чужда медийна кампания е имало и в други европейски страни, но у нас опитите за вмешателство се съчета с факта, че в страната ни има организации и лица с позиции, съвпадащи с тези на чужди източници на влияние.
"Не виждаме прогноза за праг или пик и след това да тези тенденции да отслабват. Напротив, можем да очакваме засилване, поне в близките 1-2 години."
Някои политически партии пренебрегнаха социалните мрежи в предизборните си кампании, други ги базираха на тях. Всяка от тях имаше различна стратегия. Някои разчитаха на присъствието на лидерите в социалните мрежи, други – на регионалните структури, каза още Тодор Галев.
С него разговаря Данаил Конов.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..