Във Виена тече 13-ото издание на Форума за Дунавската стратегия. Това мащабно събитие по традиция се организира от страната, която е ротационен председател на Дунавската стратегия и в момента това е Австрия. Тя пое щафетата от Словения и ще я предаде на Босна и Херцеговина, след което държавите ще се редуват по азбучен ред.
Форумът беше открит от кмета на Виена Михаел Лудвиг, който подчерта, че „Дунав е в ДНК-то на виенчани, а в икономически план Дунавската стратегия е спомогнала много за факта, че Виена със своите вече над 2 милиона жители е пети по големина град в ЕС и втори сред немскоговорящите градове, с над 40 000 нови работни места след 2021 и повече стартъпи, отколкото някога сме очаквали “.
Имаше специално видео обръщение от еврокомисаря по кохезионните въпроси и реформите Елиза Ферейра, както и приветствие от Норберт Тотшних, министър на селското стопанство, горите и мениджмънта на водите на Австрия. Беше подчертано, че Дунав един от двигателите на икономиката в града, но и неизменна част от културата и музиката, с творби като „Хубавия син Дунав“, който често бива определян като неофициален химн на града.
Дунав е най-международната река в Европа, преминава през 14 държави със своите 2850 километра. Девет от тях са държави членки на ЕС, а пет са в предприсъединителен етап. Дунав е важен елемент от живота на над 112 милиона европейци (иначе казано – за всеки 5-и европеец).
Успоредно с Форума за Дунавската стратегия, във Виена се събират и министрите на външните работи на ЕС.
„Можем да кажем, че Дунавската стратегия е като умален модел на общата картина в Европа и често именно оттук тръгват идеи и политики, които се тестват и после прилагат на всички нива“ – припомни Николаус Маршик, който отговаря за европейските въпроси в австрийското правителство.
Форумът е възможност за обсъждане на приоритетите на австрийското председателство като европейската сигурност, възстановяването на Украйна, устойчивото развитие, запазването на биоразнообразието.
За първи път в рамките на събитието имаше панел под надслов „Кметовете говорят“, в който седем кмета споделиха какви са най-големите проблеми и предизвикателства за градовете, които ръководят.
Сред тях, редом с кметовете на Будапеща, Виена, Загреб, Сараево, Кишинев и Одеса, беше и кметът на София. В своята презентация Васил Терзиев подчерта, че едно от най-важните неща за него е да върне на гражданите вярата в тези, които ги управляват, за да могат да участват активно в създаването на градските политики.
„Пътят към това е пълната прозрачност при взимането на решения и разбираемото поднасяне на информацията на гражданите, като винаги се разяснява защо се прави даден проект и каква е следващата стъпка. Друга ключова за мен посока е децентрализацията и решението на проблемите от тези, които са най-близо до тях. Затова районните кметове трябва да имат повече инструменти за действие, така ситуациите ще се разрешават без забавяне“ – каза той.
Участието на бизнеса, на хората, на неправителствените организации в процеса на взимане на решения за града – това са целите пред кмета на София.
Кметът на Загреб също отбеляза ниската активност при избори и недостатъчното участие на гражданите като проблем и заяви, че негов приоритет е прилагането на Зелената сделка да е път за преодоляване на неравнствата, а кметицата на Сараево определи качеството на въздуха като ключова тема за своя град, кметът на Одеса подчерта колко важен е бил Дунав като свързващ път за износ на стоки за Украйна при затварянето на черноморските пристанища.
В края на панела кметовете се обединиха около идеята, че са необходими повече достъпни жилища за младите хора и тук Виена е добрият пример, и че за това е необходима подкрепа (включително и финансова) на общоевропейско ниво.
Форумът във Виена продължава и днес. Ще бъдат представени успешни проекти, свързани с различните параметри на Дунавската стратегия, която е свързана с всички важни теми на нашето време – от сигурността до образованието, от културата до транспортната свързаност и зеления преход.
С тържествени богослужения православната църква празнува Рождество Христово. Според християнското учение - Божият син Исус Христос се е въплътил от Светия Дух и се е родил от Дева Мария заради спасението на човечеството. Рождението му е станало преди повече от 2000 години в пещера до малкия град Витлеем. Рождението на Спасителя на..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка ще се усложни. С умерен, в Източна България и силен вятър от север-североизток ще нахлува студен въздух, съобщиха от НИМХ. Ще бъде облачно, с почти повсеместни, на места значителни валежи. В Предбалкана и по високите полета от сняг, в останалата част от страната - от дъжд, като със застудяването в..
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..