"Първоначално бяхме получили една информация, изпратихме бележки, в резултат на което през април тази година беше внесен коригиран доклад. След него направихме първо обществен достъп в рамките на един месец, както го изисква процедурата, беше проведено обществено обсъждане на 15 май в Община Каварна. През цялото време контактувахме с румънските колеги и по време на 30-дневния обществен достъп бяха получени действително такива становища от "Грийнпийс", от Сдружение "За Земята", по електронна поща и множество граждански, които бяха еднотипни. В съответствие с изискванията на нормативната уредба и националната и международната, всички тези възражения бяха изпратени до възложителя чрез румънското министерство по официален път. Тези писма са публикувани на страницата на МОСВ", каза тя.
Гълъбова посочи, че на 28 май чрез Министерство на околната среда водите и горите на Румъния е постъпило становище, че въз основа на получените писма не се предлагат други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение и това не изисква по-нататъшна промяна на доклада. В последното писмо изпратено към румънската страна има и условия, които те задължително трябва да включат в тяхното решение.
"Едното е преди реализация на инвестиционното предложение Р България да получи планове за действие при бедствия и аварии. Ако се случат такива неща, те трябва да имат такива планове и да ни ги изпратят и на нас, за да знаем как трябва да се реагира и какво да се предприема. Също така да ни информират за началото и продължителността на дейностите по сондиране, за да може от наша страна да се води мониторинг и да се наблюдава дали ще има някакво потенциално замърсяване на водите. Първо предстои румънското министерство да издаде решението по оценка въздействието върху околната среда на проекта, което също трябва да ни бъде изпратено и ние пак ще публикуваме на сайта. Тези условия трябва да са заложени вътре в решението и възложителят следва да ги изпълнява, когато тръгне да реализира инвестиционното намерение", отбеляза Гълъбова.
Тя подчерта, че цялата трансгранична процедура е проведена в съответствие с нашето законодателство, освен с Конвенцията за трансгранично въздействие.
По темата от румънска страна говори и Алин Танасе от "Грийнпийс" - Румъния. По думите му най-голямото въздействие на проекта ще бъде върху климата и биологичното разнообразие. Той ще бъде отговорен за 200 млн. тона въглероден диоксид за периода от 20 години, което е приблизително около 10 млн. тона годишно. Това е количеството, което Албания и Северна Македония отделят заедно за една година. Отделянето на въглероден диоксид в атмосферата може да ускори промените в климата, водейки до наводнения и горещи вълни.
Институциите са на мнение, че газовият проект ще замени въглищата на румънския пазар и ще бъде по-малко замърсяващ. От друга страна той ще има отрицателно въздействие и върху биологичното разнообразие в Черно море, където има много защитени видове. Планира се изхвърлянето на отпадъчни води, като няма информация точно какви химикали ще се съдържат в тях, подчерта Танасе. Това е оспорено в съда с искане тези химикали да бъдат публикувани. Освен това каза, че ползата за румънската държава е краткосрочна и тя е само за компанията и то до 2030 година, защото след това по прогнози търсенето на газ ще намалее. След направена петиция за защита на Черно море са били събрани повече от 50 хиляди подписа.
Отговор от Министерството на околната среда, водите и горите в Румъния на въпроса относно въздействието на газовия проект върху Черно море не е имало. Изпратено писмо до екоминистерството разрешителното да бъде отказано, но все още се очаква окончателното решение. Освен замърсяването с пластмаси и битови отпадъци, войната в Украйна също е допринесла за пресата върху Черно море. Най-голямата заплаха са морските мини, като от началото на конфликта са били намерени около 100 такива. Танасе посочи, че ако проектът бъде одобрен, то ще бъде оспорен съдебно.
Мнение изказа и Мартин Томов от "Грийнпийс" - България.
"Този доклад беше доста скоростно изстрелян от страна на инвеститора, което наложи една много бърза процедура, при която българската страна имаше възможност да се намеси. За щастие МОСВ успя да добави много ключови точки, които включват този план за бедствия, включват и още няколко допълнителни детайли, които не бяха уточнени, но най-голямото притеснение беше, че всъщност този доклад, изготвен очевидно супер бързо без конкретната експертиза с много неконкретна методология, в което просто се изливат едни страници, в които се казва всичко е наред. Има доста грешки в самия доклад, като първата версия, която бяха изпратили на България беше преведена с изкуствен интелект, както е модерно сега. Нямаше никакво желание да се покажат истинските рискове от този доклад и се стигна до момент, в който България го върна няколко пъти за преработка", каза той.
По думите му в доклада липсват конкретни мерки за опазване на застрашени черноморски видове, каквито са например делфините. България е организирала консултации, които според Томов са били направени много скоростно, сякаш е имало натиск от инвеститора. От "Грийнпийс" са настояли да се организират обсъждания във Върна и Бургас, както и в останалите морски градове, които ще бъдат пряко засегнати от евентуален разлив или инцидент. Той отбеляза, че в момента заради войната в Украйна Европа се е презапасила с газ и проектът "Нептун Дийп" се оказва ненужен.
"Според нас проектът изобщо не трябва да се осъществява. Той ще бъде изключително вреден за водите, за хората, за околната среда и за всички видове животни, които живеят там. Освен това ще е много вреден и за климатичните промени, тъй като ще има ужасно негативен ефект.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Коментатори във "Форум" тази седмица са певецът и бас китарист Васил (Васо) Гюров, и бизнесменът и треньор Ивайло Караньотов. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха бяха: - Безопасността по пътищата, житейското напрежение ли е причината за голяма част от катастрофите? - Предизвикателствата пред новото..
За първи път в света най-големият конкурс с обучителна програма по комуникация на науката ще се проведе в Антарктика. Организатор на събитието е фондация "Красива наука". От началото на годината започна записването на участници за XVI българско издание на най-големия конкурс по комуникация на науката в света - FameLab. Също от началото на годината..
15 милиона лева годишно е прогнозната стойност необходима за биомаркерна диагоностика на онкологичните заболявания у нас. Това е 0, 02 процента от целия бюджет на Националата здравноосигурителна каса за година, а същевременно за 2025 година са предвидени до 5 милиона лева за подобни изследвания. Това обедини за пореден път пациентски..
С нов апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi вече разполага Военномедицинската академия в София. Той комбинира високотехнологични иновации и прецизност при извършването на операции в областта на урологията, гръдна хирургия, гинекология, коремна, чернодробна, панкреатична, дебелочревна хирургия. Пред Радио София началникът на Клиниката по..
Новият министър на образованието Красимир Вълчев обяви като един от приоритетите си промяната на учебните програми. Според него те не работят по най-добрия начин. Министър Вълчев ще изработи и концепция как да изглеждат. Предвиждат се също и промени в оценяването на учениците.Новият министър на образованието планира да осигури повече свободно време..
20% ДДС при продажба на новопостроено жилище ще заплащат физическите лица, ако влязат в сила промени в Закона за ДДС. Предложението е одобрено от служебното правителство и внесено в Народното събрание. 20% ДДС ще се заплаща и за имоти, продадени в рамките на първите 5 години след получаване на разрешение за ползване. Пред Радио София..
За културния туризъм и неговото развитие в България е разговорът с Ивелина Кючукова, директор на ОКИ “Красно село“ . Поводът е, че в класация на „Ню Йорк Таймс“ бе включена страната ни, като една от забележителните дестинации, които да се посетят през 2025 година. "Това е една много престижна класация, селекция на туристически..