Възрожденският град Копривщица отбеляза своя празник на духа, един празник на историята и на фамилиите в града.
Многоуважаваната Райна Тотева е познат деятел, дългогодишен учител по литература и български език, автор на исторически изследвания за поета Димчо Дебелянов и за копривщенските кенета (тънки дантели, шити върху конски косъм, техника характерна за Копривщица). Самата тя е притежател на богата колекция от тези местни шедьоври, автор е и на книгата "Празници и делници в Копривщица през първата половина на 20. век“.
Преди дни, навръх Илинден, тя събра копривщенското общество и гостите на града в старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, известно и като най-старото класно училище в България, за да представи своята нова книга, разказваща една малко позната тема, по която през годините се е премълчавала съдбата на така наречените "масърлие“. "Масър“ всъщност е арабското наименование на Египет, понятието е свързано с подема на икономиката в града и копривщенските занаяти след 1809 година.
Продукцията на копривщенските занаятчии – аби, чорапи, дрехи с прекрасна изработка и високо съдържание на вълна са много търсени в Египет, в Цариград идват египетски търговци, които на много добра цена изкупуват продукцията им. По-късно двама видни предприемчиви българи – Хаджи Дончо Семков Палавеев и Хаджи Иван Попмихайлов Маджаров, основават така наречената „Масърска“ компания, с копривщенски корени и седалище в Александрия, с клон в Кайро, и там на място те започват да продават продукцията на своя град.
Историята на гурбетчийската колония през която минават множество поколения, може да чуете в звуковия файл.
Важно е да отбележим, че традициите на Масърската компания основана през 1857-1858 година, продължават близа 90 години, до 50-те години на 20. век.
Райна Тотева представи пред копривщенската общественост своята книга "Копривщенци в Египет - масърлиете", която проследява пътя на откриването от копривщенските абаджии и търговци на египетските пазари в средата на 19. век, настаняването им там, борбата им с конкуренцията на европейските стоки и постепенната загуба на пазарите, в по-късен период и ориентирането на копривщенци към търговията с мляко и млечни продукти, както и създаването и развитието в продължение на повече от 80 години на копривщенска колония млекари и на присъединилите се към тях неколцина душанчани в Кайро и Александрия.
На хиляди километри далеч от родното място и от семействата си, гурбетчиите в Египет, чието арабско название е Мъср, наричани масърлиете, временно - по две, три и повече години, според обстоятелствата, отсъстват, за да печелят с поминъка си и осигуряват материално живота си и живота на своите семейства. Има масърлии по едно-две поколения, а някои и по три, прекарали в Александрия и Кайро по 40, 50 и повече години.
На някои места сградите, в които са се помещавали дюкяните все още съществуват, дори българи живеят на някои от адресите, макар да нямат нищо общо с тези родове. Но наследници на Шулевия и Сапунджиевия род от Копривщица посещават в последните години Александрия на частни начала, намирайки адресите вписани в търговските книги на техните прадядовци.
Книгата "Копривщенци в Египет - масърлиете" разказва с дълбочина по прекрасен начин тази история.
Текстът проследява основните моменти в еволюцията на традиционните гурбетчии; анализира социалния състав на първо и второ поколение масърлии, имущественото им състояние и съдружническите им взаимоотношения и проследява социалния им живот и проявите им.
Автор на предговора на книгата е доц. Петко Христов – уважаван историк, изследовател и автор от Института за история и фолклористика към Етнографския музей при БАН. Прочутите копривщенски фамилии: Мочкови, Братя Драгийски, Шулеви, Ослекови, Каравълкови, Хаджинейкови, Каравълкови, Салчеви, Старирадеви, Сапунджиеви - всички те са намерили място в подробности в новата книга на Райна Тотева, но и не само копривщенци влизат в съдружие в Кайро и Египет и Александрия, но и още една немалка колония от село Душанци, свързана с личността на Тодор Душанцалията.
Чуйте вълнуващия разказ на Боян Бочев в звуковия файл, както и думите на авторката Райна Тотева.
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..
Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..