Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Медиите за култура през погледа на младия изследовател Вяра Николова

Културното съдържание не достига до масовата аудитория твърди тя. Чуйте.

Вяра Николова - млад журналист, изследовател на култура
Снимка: Радио София

Културната журналистика в България и мястото на безплатните издания е тема на дипломна работа и изследване, което Вяра Николова прави между 1 октомври 2023 и март 2024 година  С анализ на няколко издания в този период, тя се дипломира във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет.

Споделя, че темата "Култура" е отдавнашна нейна страст, а идеята да пише за безплатните издания е плод на мигновено вдъхновение.

С какво безплатните издания за култура са различни от платените и от останалите медии?

"Освен, че се разпространяват безплатно, те могат да бъдат срещнати навсякъде – в кафенето, ресторанта, или някъде по улицата. Много по-лесно достъпни са, но може би не успяват да изпъкнат, колкото големите платени платформи и са по-видими за една по-тясно специализирана аудитория, за разлика от по-големите масови медии, предназначени за масовия читател, там културата дори "потъва", посочи Вяра Николова.

По думите й таргетът на безплатните медии са хората, които се интересуват от култура, които искат да четат не само за това какво става в политиката и в обществото, но имат нужда и от храна за душата. Търсачи на култура.

Каква е оценката на културната журналистика в България и как се потребява културно съдържание?

Младата изследователка посочи, че консумираме не само културно, но и медийно съдържание и то е предимно в социалните мрежи, защото буквално живеем в тях.

"За оценката на културната журналистика, много е добре положението но има и доста критики, които и самата аз усещах, а исках да видя дали и другите хора ги виждат, именно за това, че културата някак потъва на фона на цялото съдържание. Има твърде много лайфстайл в някои медии, или залагат изцяло на лайфстайла. Там няма култура, залага се повече на политическия живот и храната за ума, не само за душата" изтъкна тя.

Един от основните изводи на изследването, което Вяра прави е, че културното съдържание не достига до масовата аудитория, която имат масовите медии, където културата и лайфстайла са в една постоянна борба помежду си, в която често не печели културата.

Какво от културата би било добре да достига до масовия читател?

Според младата изследователка и журналист, във всяка една сфера на културата има неща, които трябва да достигнат, но качеството на поднасяне на културното съдържанието е на първо място, да има по-голямо разнообразие на жанрове.

"Докато изследвах тази сфера, срещнах много материали на тема кино, музика, но литературата беше най-малко засегната. И поне аз си го обяснявам с това, че липсва достъпността на литературната тема по начина, по който тя се поднася", поясни тя

Какво би могло да се промени и как в изобилието на атрактивно съдържание – видео, снимки, стойностните текстове могат да пробият и още аспекти, чуйте повече от разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийски разкази - Мозайка от миналото на Стара Загора

Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..

публикувано на 11.10.25 в 16:00

Историята оживява - Гвардейският оркестър на България, марш първи, марш втори

Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:

публикувано на 11.10.25 в 15:00
Теодор Траянов и Вера Балабанова

Адресите на любовта – Теодор Траянов и Вера Балабанова

Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..

публикувано на 11.10.25 в 14:00
Участниците - на финала

Историята на радиото оживява — 90 години БНР

От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.

публикувано на 11.10.25 в 09:54

Пътешествия в музиката на Средиземноморието

Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..

публикувано на 11.10.25 в 09:00
Ларгото и сградата на Народното събрание

"Форум", 10.10.25: Политически обзор на седмицата

В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..

публикувано на 10.10.25 в 20:42

Започва машинно изкърпване на най-компрометираните участъци на пътя Вакарел - Белица

Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..

публикувано на 10.10.25 в 19:51