България запазва 133-то място от 142 държави в класацията на Световния дарителски индекс на КАФ ‘2024 (CAF World Giving Index).
Въпреки че и по трите показатели и коефициентът ни е нараснал от 23 на 26, страната ни е в дъното на класацията, съобщиха от фондация BCause.
През 2023 година 48% от българските граждани са отговорили, че са помогнали на непознат, а 23% - че са дарили пари. По третия показател от Индекса – отделено време за доброволен труд, България трайно е в последната десетка с резултат от 6%.
България се е върнала към естествения плавен ръст на дарителство, след взривното увеличение (в топ 50) през COVID пандемията, наводненията и бежанската вълна от Украйна през последните години, коментира пред БНР-Радио София Елица Баракова, председател на BCause.
По думите ѝ, за разлика от българските проучвания, световното показва редовните, устойчивите дарителски практики, които стават всеки месец, като част от живота, а не кампанийната благотворителност, която продължава да бъде популярна.
Няма нищо лошо в кампаниите, по празници, например. Но една държава променя своите институции, които се грижат за уязвимите части от обществото, когато има постоянен приток от ресурси (дарения) и доброволци, подчерта Баракова.
Българинът продължава да е по-готов да дарява за социални и образователни проекти, а така също за природа, животни, по-добра среда на живот, човешки права.
А даренията може да са не само под формата на суми пари, а и на време, труд, внимание.
Както всяка година, в първата десетка присъстват не само икономически развити страни.
Хората със силни религиозни убеждения имат по-висок общ индекс на дарителство, с изключение на Европа, където този фактор не е от значение, отчитат авторите на доклада.
Хората, които оценяват живота си положително, е по-вероятно да са направили дарение за благотворителност.
Имигрантите са по-склонни да правят дарения, отколкото гражданите на страната, в която пребивават, особено в Европа, Близкия Изток и Северна Африка.
Чуйте разговора на Невена Николова.
"Стажантските програми за студентите са много значима част от тяхното обучение. Ние се стараем да бъдем връзката между академичното и реалната практика. Стаж може да се проведе и през лятото, но това зависи от възможността на съответния работодател, който би могъл да осигури пълна заетост", обясни пред БНР-Радио София доц. д-р Полина Михова -..
Ихтиман отбелязва празника на града с пищна седмична програма .Тя започна на 12 август и ще продължи до 17 август. Празникът е свързан с църковното честване на Успение Богородично, а програмата включва читалищни дейности на деца и младежи, курбан и концерти с български изпълнители. Повече за празника пред Радио София разказа Николай..
През последните години все повече млади хора в България използват дългата ваканция, за да поспечелят лични средства с труд. От началото на 2025 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) е издала 14 547 разрешения за започване на работа на непълнолетни лица . За същото време на през 2024 г. разрешителните са били 13 052, а през 2023 г ...
Добрите търговци изпълняват задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат, защото за купувачите може да са от значение. По време на летните месеци някои обекти променят работното си време, но то трябва да е обявено на видно място и задължително да се спазва, коментира пред БНР-Радио София Габриела Руменова от платформата "Ние,..
Фестивалът за изкуство и права "Граждански будилник" се провежда всяко лято. Тазгодишното му издание ще се открие на 30 август в Южния парк, в колаборация с "Реките на София" и с вход свободен. Фестивалът е уникално културно приключение, което събира млади артисти, правозащитници, природозащитници и всякакви активни хора в едно..
Столичната община ще финансира 16 проекта за подобряване на социалната среда в града. Най-новото издание на програмата “Социални иновации” бележи исторически рекорд с бюджет от 410 хил. лв., което е почти двойно увеличение, спрямо миналата година. 42 предложения са били разгледани тази година. Програмата подкрепя бързо реализуеми, иновативни..
На 15 август отбелязваме "Денят на спасението". Празникът е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите. Поводът за честването е..