Колективният трудов договор е между работодатели, синдикати и държавата и той регламентира условията на труд в сектор "здравеопазване". Планираното увеличение на заплатите не е осъществено. "След като още преди април месец внесохме проект на Колективен трудов договор, от тогава до ден днешен нямаме никакъв напредък, въобще и не са започнали преговорите.От страна на работодателите срещаме голям отпор и те се стремят да запазят статуквото, да няма колективен трудов договор", каза тя.
Палешникова каза, че няма отзвук от отговорните институции. Проблемът се корени в хроничното недофинансиране на някои от лечебните заведения. По думите й бюджетът на НЗОК е увеличен от миналата година с милиард и 100 милиона лева. И въпреки това процентът на трудовите възнаграждения е увеличичен с около 5%. Университетските и частните болници имат възможност за увеличение на заплатите с 20%, сподели тя.
"Трябва да отбележим, че много общински и държавни болници са недофинансирани. Пари има, но трябва да са целесъобразно разходвани. Едни забогатяват, но други са работещи бедни", подчерта Палешникова. Тя посочи, че на всички трябва да им е ясно, че работещите в здравеопазването не мотат да работят при тези условия. На 16 септември ще бъде проведен общонационален протест. Искането е за адекватно заплащане.
По темата се включи и д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници.
"Ако трябва да говорим за единомислие, то го има. Всички страни говорят, че това, което трябва да направим, да повишим работните заплати на служителите ние го искаме даже повече от работодателите, повярвайте". Каза д-р Тотев.
По думите му фокусът е основната заплата.
"Хората ще останат без работа. Щели да протестират. Ами кои ще протестират? Няколко човека, които поради една, или друга причина успяват да настроят против нас работодателилите.", каза той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..