1. Кога ще бъде въведен едносменен режим на обучение във всички български училища?
2. Защо се правят националните външни оценявания в 4., 7. и 10. клас, след като те не водят до промяна в учебните програми и съдържание, а само засилват напрежението сред децата, родителите и учителите, както и порочната практика на частните уроци?
3. Кога ще има сериозен контрол върху продажбата на вредни и опасни за здравето на децата храни, напитки и тютюневи изделия?
4. Кога ще има цялостна политика и финансиране, така че всички български училища да имат необходимите условия за поддържане на хигиена (топла вода и сапун в тоалетните), както и условия за спорт и игра – физкултурни салони, спортни площадки и съблекални?
5. Кога ще бъде въведено системно здравно образование в училище, така че децата да могат да получават както знания за физическото и психическото им развитие, така и за вредната храна, зависимостите и други опасности, свързани със здравето им?
От организацията призовават отговорните институции и обществото приоритетно да потърсят цялостно решение на тези проблеми, за да може децата да растат в една наистина качествена, подкрепяща и съвременна среда. Подробности по темата разказа Яна Алексиева, изп. директор на Асоциация Родители. По думите й училището трябва да е такова място, в което учениците да отиват с усмивка и да е приятно за децата. Въпросите, които са зададени са малка част от всички, защото благосъстоянието на децата често бива забравяно.
"Наистина трябва да се мисли доста по-системно и мащабно и не става въпрос само за отговорност на образователната система. Не ми се иска това въобще да се чува само като проблеми, апел, или забележки към образователната система, а по-скоро как държавата приоритизира и слага в центъра децата, без да ги пренебрегва и да се сеща само от време на време, когато е удобно да се сещаме за тях. Въпросите от една страна са общи, но от друга страна са доста различни, но са теми, по които ние работим от години", каза тя.
Една от темите е тази за едносменният режим, която с години се отлага. Алексиева уточни, че това е ценно първо заради качеството на образованието, за да има един по-спокоен и плавен ритъм, достатъчно време за осъзнаване. Тя посочи, че българските деца са едни от малкото, които могат да бъдат видени по тъмно и особено в зимните периоди. Относно външните оценявания тя каза, че когато се правят такива, то от тях трябва да следва нещо. Освен това голяма сума от бюджета на родителите отива за частни уроци.
"Това, което наблюдаваме в част от външните оценявания е, че ние не чуваме нищо освен повтарянето, че имаме проблем в оценките и с децата. Най-често вината се хвърля към тях, за неграмотността им, че не четат, или всичко друго, което знаем", каза Алексиева.
Контролът върху вредните храни и вещества също е доста важна тема, коментира тя. И добави, че той трябва да бъде засилен. Също така контролът зависи от множество институции и вината не трябва да се хвърля само върху училищата. Освен това здравното образование трябва да бъде въведено в учебния процес, категорична е Алексиева, защото обикновено децата се самообразоват от интернет.
"Всички ние сме задължени да застанем до училището и учителите на нашите деца и да бъдем с тях, защото политизирането на училището и вкарването му във всякакъв тип теми, които са угодни за друг вид решаване на теми не би трябвало да са допустими. И това да се развяват списъци, преподавателите да се чувстват заплашени и неподкрепени, тези хора, които трябва да влязат в училище спокойни, уверени, свободни, можещи да говорят с децата ни, това е крайно недопустимо", заяви тя.
Алексиева изрази надежда, че от Асоциация Родители ще получат отговор на зададените въпроси.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...