"Едно послание към младите хора е, че трябва да се научим как да учим. Това беше основният наратив. Това, което разказах за програмата DIANA е как тя помага на иноваторите да учат и как да разработят целия потенциал на техните технологии. Това се случва на базата на една екосистема, която наричаме DIANA, тя позволява на иноваторите да поставят своите разработки на тестване, валидиране и оценяване, за да можем ние в Институт GATE да изготвим една технологична пътна карта за развитие на тези технологии. За да могат те наистина да развият своя потенциал и да могат да достигнат до крайния потребител на базата на връзки с инвеститори, на базата на връзки с експерти в сигурността и отбраната, тъй като това е инициатива на НАТО. Ние разполагаме с богато портфолио от инструменти, което да помогне на иноваторите, на стартиращите компании да развият своя потенциал, да разберат това, което знаят, да разберат това, което не знаят и по този начин да ги научим да се справят сами в конкурентноспособния свят, в който се намираме."
Той посочи, че в Западна Европа и Северна Америка основната движеща сила на иновациите е частният сектор. Освен това отбеляза, че DIANA имат разработки на технологии с двойно предназначение. Такива са например наблютателни системи за неприятелски обекти, които могат да се използват от учените за следене на нивото на Световния океан спрямо климатичните промени.
"Друго предизвикателство е, че дълги години в университетите се преподава образование, но не се прави наука, камо ли приложна наука. Така, че GATE също е един пример за това как се иновира и как се създава някаква нова платформа, която действително цели да ангажира научно-изследователската дейност в полза на обществото", каза Банков.
Той уточни, че GATE се опитва да бъде мост между научните среди, бизнеса и правителството, тъй като там се гради истинската наука чрез интердисциплинарен подход. По думите му една от основните области, по която работят са градовете на бъдещето:
"Ние се опитваме да направим един 3D модел на града, имаме най-различни сензори, за да можем да добием достатъчно данни от градската среда. На базата на тези данни създаваме едни модели, които могат да ни помогнат да изчислим как дадена иновация в градската среда, било то нова сграда или нов път, или каквото и да било ще повлияе на тази градска среда."
Константина Войнова от Фонда на фондовете сподели:
"За нас е много важно да присъстваме на тези места и да срещаме хората, защото по този начин разбираме от какво имат нужда те и как да направим така, че тези нужди да бъдат срещнати с финансирането, което се опитваме да им предоставим по най-пазарен начин, получавайки средствата от ЕК чрез българските министерства и техните управляващи органи. Фондът на фондовете е малък екип с основен принципал Министерство на иновациите и растежа. Ние управляваме европейски средства, които са ни предоставени от различни министерства по различните оперативни програми за програмния период 2021-2027. Сключваме споразумения за финансирания с тези управляващи органи и структурираме финансови инструменти, тоест заеми, или рисков капитал така, че избираме посредници, чрез които парите да достигнат до пазара, до малките и средни предприятия и до всеки един, който има нужда от тях."
Тя посочи, че малките и средни предприятия са тези, които създават иновациите. Близо 60% от добавената стойност на българската икономика се генерира именно от тях. Управлението и подобрението на продукти и услуги също е вид иновация, отбеляза Войнова и добави:
"Не само парите са основното нещо, от което един бизнес има нужда. Средствата може да не постигнат целите, за които те са необходими на една компания. Много важна е и менторската подкрепа, която те ще получат от тези, които ние сме избрали да им предоставят парите."
Тя отбеляза, че във Фонда на фондовете има звено, което се занимава само с това да отговаря на компании и хора, които търсят финансиране не само от България, но и на европейско ниво.
По темата за студентското предприемачество подробности разказа Роберта Тихомирова.
"Говорихме си за това защо да стартираш собствено начинание още през студентските си години, да не те е страх и всъщност каква е ролята на университетските акселератори в това. За съжаление в България за сега е само един, но се опитваме да променим това и да разраснем другите университети. Всъщност Elevate беше първият на Балканите студентски екселератор. Аз силно вярвам, че предприемачество се учи само чрез практика, извън класната стая. И точно екселераторите могат да бъдат страхотен мост между теорията и практиката, които учат на доста полезни умения младите хора за бизнес света, дори те да не стартират собствен бизнес", каза тя.
Тихомирова поясни, че програмата Elevate в Американския университет е стартирала в началото на учебната година и представлява 18 седмична програма. Тя превежда студентите през всяка една стъпка за изграждане на собствен бизнес, работи се с ментори, има лични сесии с тях, различни лекции, уъркшопи, като накрая екипите презентират своите идеи пред потенциални инвеститори и партньори. Най-добрите от тях получават финансиране.
Друг лектор, Борислав Василев също се включи с тема за управлението на знанието във времената на дигитална трансформация.
"Дигиталната трансформация много често се бърка с термина "дигитализация". Дигитализацията е просто преминаване от аналогови към цифрови продукти за компаниите, докато дигиталната трансформация е нещо по-глобално. Тя включва цялата компания, организация, процеси технологии, хора и цялото това взаимодействие. Ние сме един вид катализатор на осъзнаване на тези промени, които са необходими. Технологията предизвиква хората да се променят, организациите също, но пък има една инерция, която е заложена и в хората и в организациите и не винаги съзнателно се върви към промяна, или поне не се осъзнават проблемите и пречките пред промяната. А те включват наистина цялата организация, едно задълбочено изследване на процесите, изследване на позициите на хората, евентуалните бъдещи позиции, евентуалното влияние на технологиите върху развитието на тези позиции", каза той.
По думите му ако излезем от IT сферата, всички останали професии в една компания или финансова институция също са повлияни от технологиите. Всеки търси по-висока ефикасност в работните процеси, а съответно промяната в тези процеси изисква преквалификация на хората. Изкуственият интелект е катализатор на процесите, които текат в момента, но креативността е нещото, което той в момента не притежава. Автоматизира процесите, бърз е, но не винаги можем да разчитаме на отговорите му.
"Страхът от промяна съществува в хората от зората на човечеството. Същевременно има хора, които не се страхуват и тези хора са предприемачите, тези които поемат риск и скачат в неизвестното. Такива хора винаги ще има.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
В три метростанции заработиха зони за безплатно измерване на кръвното налягане, съобщиха от Столичната община. Кътовете са в рамките на кампанията за превенция на сърдечносъдовите заболявания сред младите хора „120/80. Избери номера на сърцето" и са разположени в преходните станции "Софийски университет", "Сердика" и "НДК" , където хората..
В новата в студиото на "Форум" ще слушаме разсъжденията на Георги Вулджев и Едуард Папазян. Днес водещият Лъчезар Христов ги провокира по темите: Пореден епизод от сагата за политическата безизходица у нас. Борисов отказа лидерска среща с ПП-ДБ. Доган разчиташе на обръчите (бизнеса), Пеевски – на прокуратурата (с влияние не само върху..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут). Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на..
“Не започна отборът както трябваше тази година, но пък смятам, че ще завърши там, където трябва. Без значение какво прави Арсенал, хубавото е, че успяваме да направим добри каузи”, казва Георги Стоянов - председател на фенклуба на Арсенал в България. Фенклубът на английския отбор в България стана на 20 години и членовете му са отбелязали събитието по..
За специални събития до Нова година анонсира кметът на София Васил Терзиев на страницата си във Фейсбук. На 30 ноември ще има работилница за коледни играчки и много изненади на площад "Св. Александър Невски". От 10:00 часа посетителите ще могат да създават свои коледни играчки, които по-късно ще украсят столицата. Ще пристигне и..