Мода, която не се облича, но те вдъхновява. Изящни рокли, но не от дантела или коприна, а от метал. Скулптурите на Живко Седларски са притежание на музеи, галерии и частни колекции на 3 континента, печелейки му прозвището "Рицарят на стоманените дами".
Преди дни българският творец, който от години живее във Франция, пристигна у нас, за да даде старт на поредица от изложби, посветени на творчеството му. Началото на тази своеобразна "естетическа офанзива" бе поставено на 16-и септември в столичната галерия "Мисията", с експозицията "Haute couture – Haute soudure", съдържаща 30-ина негови скулптури – на метални рокли, естествено! Защото българският скулптор дължи световната си слава именно на тях.
С течение на годините неговите "стоманени дами" се превръщат в истинска сензация. Те красят паркове на замъци, градски площади, музеи и галерии.
"От 2008 г. до днес правя само рокли" – признава пред Радио България Седларски и добавя, че се вдъхновява от женствеността и от движението на материята в пространството.

Българинът работи с различни материи – метал, смола, мед, дърво, гранит. Роклите му са одухотворени, минималистични, изящни.
Те носят ефирни имена, като "Полъх", "Дъга в нощта", "Бяла тишина", но авторът им твърди, че не се интересува от мода.
За един човек – Живко Седларски и неговите няколко изложби разказа пред Радио София Албена Ненкова, според която те показват различни посоки и различните негови емоции, показани през самите скулптури.
“Живко Седларски от години живее и работи във Франция и е допълнил към тази си острота и категоричност в почерка си и една френска елегантност. Аз мисля, че трябва да се види изложбата, която се открива днес в НДК, с изключително любезното домакинство на новия директор – в лицето на една крехка дама, но с твърда ръка, която го покани, а той я покани на един “железен танц“, днес ще можем да видим какво произлиза от това", разкри Албена Ненкова.
В Новото открито пространство за изкуство в Централни хали през ноември ще можем да видим една различна тема в творбите на Живко Седларски - това са дърветата, посочи още тя. Там ще има и тематична дискусия за Дървото на живота.

Жителите и гостите на Перник също ще могат да видят творбите на скулптора на 19 октомври, когато е празникът на града.
Живко Седларски завършва Художествената академия в София, като междувременно посещава лекции в Медицинския университет.
"Беше ми нужно. За да мога да правя човешката фигура, то трябва да познавам анатомията й достатъчно“, разкрива той. Вдъхновен от Микеланджело, след като е прочел до последен детайл за живота му.
"Исках да мина неговия път, да се уча така, както той се е учил“, споделя скулпторът.
Може би целта на всеки творец е да намери нещо ново в своята област. Да пресъздаде природата по някакъв свой начин върху платно, върху плоскост, обем. Това е предизвикателство, което и Живко Седларски си поставя за цел, да го търси и да го намери, да го изрази по начина, по който той го вижда.
Скулпторът ни доказва, че дори от арматурно желязо може да се постигне изразно средство, далечно от функцията, която тази арматура има да изпълнява с връзката си с бетона.
Как работи Живко Седларски?
Идва някаква идея и първо я търси на хартия, рисунка. И след това мислейки върху формата на скулптурата, мисли и в кой материал тя би изглеждала най-добре. Резултатът е красив, смел и изящен, дори в категорично не изящната стомана.
Още какво разказа самия той, чуйте от разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Снимки: Личен архив
За пръв път чуждестранно китарно дуо се продуцира и издава от българска компания, известна предимно като концертен промоутър. Явор Ганчев е име, което свързваме както с основания преди над 35 години и съществуващ до днес музикален магазин "Дюкян Меломан", така и с концертите от началото на века, неслучайно събрани под името " Джаzz+ ": "Едното начало..
Емил Коралов представя поредното 14-о издание на Фестивала Di Vino Taste: "Очевидно фестивалът е устойчив, българската винена индустрия се развива на все по-високо ниво. Освен този, правим и други фестивали, за да става българското вино по-видимо. Ще бъдат представени всички региони. Бялото вино е класифицирано като елегантно, а районът на..
Салон на музите - няма как да не свързваме фестивала със Светлана Иванова. Пианистка и певица. Завършила в София, после учила във Виена. Живяла в ЮАР и Австрия. Сега е наш гост, който представя предстоящия им спектакъл: "Започваме с "Носорог в банята" от сборника разкази "Ръчен багаж" на журналиста Георги Милков, другата муза е небесната с Росен..
Къде е била ул. "Търговска" - наследник на старата софийска голяма чаршия? Слушаме спомените на Тодор Влайков от влизането му в София. Поглеждаме и книгата "София през вековете" на Александра Монеджикова - особено за софийския безистен. Още за участта за стария "Чохаджийски хан" в спомените на Феликс Каниц и Евлия Челеби. Георги Каназирски-Верин..
Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника: "Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му..
Чл.-кор. проф. Владко Панайотов и житейската му и научна половинка проф. Маринела Панайотова са женени от 40 години и когато човек ги наблюдава изглеждат като скачени съдове. В студиото на Адресите на любовта присъства само по-силната половинка от семейството, но това пък му даде възможност безконтролно да хвали съпругата си. Специалистът по..
Димитър Ганев представя Game awards - еквивалентът на Оскарите в индустрията на видеоигрите: "Най-хубавото на нас, възрастните геймъри е, че навремето всичко бе на кабел и не можеше да го хвърлиш надалеч. Сега най-номинираната игра не може да се играе с клавиатура. Има връщане и към игрите с история, но и към уменията на геймъра. Модулите..