Образование и практика

На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора (18-34), които нито учат, нито работят  – на 23-то място от 27. В същото време 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на служители заради липса на ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език. Подробности разказа Зорница Русинова, председател на ИСС.

"В самия анализ се вижда, че едно от големите предизвикателства на България е дисбалансът на това, как децата и младите хора се подготвят за пазара на труда. Ценността на анализа идва не само от конкретните елементи, които са дадени вътре с добре обмислени препоръки, но и това, че тези препоръки са консенсусното мнение на синдикати, работодатели и неправителствени организации и биха подпомогнали оттук нататък предстоящи инициативи и мерки или реформи, които трябва да се направят в образователната система. Основната причина за неравенствата се групират в няколко теми. Те са свързани и с доходите, но не само. Свързани са и с това от кой район как е организирана образователната система и в различна степен можем да видим различни неравенства и в средното и висшето образование", каза тя.

По думите й основните препоръки са да се намалят дисбалансите по отношение на регионалния обхват на включване на децата в образователната система в най-ранна възраст. Отделно има нисък интерес към професионалните гимназии, откъдето идва и липсата на технически кадри, което пък от своя страна е една от големите пречки за бизнеса, коментира Русинова. И добави:

"През 2023 година със своите 17.4% попадаме сред шестте европейски държави, които отчитат по-малко от 20% деца под три годишна възраст, които получават грижи извън семейството от формалните институции. Препоръките, които сме извели в доклада до голяма степен са свързани с продължаване на някоя от реформите, които бяха стартирани през миналата година включително, а и през тази с промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование."

Тя посочи, че трябва да има по-добро обвързване на план-приема в професионалните гимназии с нуждите на пазара на труда. Една от ключовите мерки, която е необходимо да се задълбочи е увеличаване на броя на така наречените STEM паралелки. Висшето образование също е във фокуса на анализа на ИСС. Независимо от направените реформи към края на 2022 година едва 33.8% от българите на възраст между 25 и 34 години имат диплома за завършено висше образование при средна стойност за ЕС от 45%. Част от препоръките са свързани с финансирането на висшите училища, като допълнителен ефект би имало от възможността за повече стипендии за студенти от специалностите, които са признати като важни за пазара на труда. На последно място сме и по обучение на хора, които вече работят, подчерта Русинова.

"Пряката връзка на образователната система с пазара на труда трябва да бъде решавана на всеки един от слоевете на образователната система", каза тя.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.