Залата на читалището разполага с перфектни акустични качества, оркестрина и въртяща се сцена и се очаква да бъде нов притегателен център за изкуствата - музика и театър, а залите към нея ще предоставят възможност за различни изложби.
Пред Радио София арх. Десислава Димитрова обясни, че идеята за възраждането на читалището започва преди една година, когато арх. Петър Диков посвещава 70-ия си юбилей на благотворителна кауза.
„Той помоли всички присъстващи на рождения му ден да дарят благотворително за тази кампания да се помогне на залата в „Княжево“. На мен възложиха задачата да се заема с проекта за обновяването й. Аз приех това нещо не просто като архитектурен проект, а като една мисия, с която архитектурата да обедини изкуствата“, каза арх. Димитрова.
Тя добави, че от 90-те години залата е затворена и е била превърната в склад за дървен материал. В момента е със стени от тухли и под от бетон, като липсват седалки, но сцената е запазена в автентичния й вид, отбеляза арх. Десислава Димитрова.
„Има въртяща се сцена и оркестрина. Оркестрина има само в Операта и в Музикалния театър, т.е. това е една зала, която още в миналото, когато е била използвана за музикална, театрална и кино зала е имала изключително високи акустични качества“, изтъкна арх. Димитрова.
Проектът "Възраждащата се зала на Княжево - Архитектура, обединяваща изкуствата" беше представен чрез дигитална мапинг проекция на своите стени.
„С 3D мапинга успяхме да разкажем за символите, които съм вложила, създавайки концепцията, не само визуално да покажем как ще изглежда залата, но и от какво е била вдъхновена тя – от планината, от водата. Основен акцент в тази зала е Витошкото лале, представено като слънце. Това е логото на читалище "Братя Миладинови“, каза арх. Десислава Димитрова.
Тя добави, че предстои остойностяване на проекта и търсене на програми и подкрепа от страна на институциите за финансиране.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..