Данните за чистотата на въздуха трябва да бъдат коректно взети от правилните места

За да бъде по-ефективен контролът, ще се взимат проби за качеството на въздуха от повече места в градовете. С новите разпоредби се очаква фрагментираните понастоящем индекси за качество на въздуха в ЕС да бъдат сравними, ясни и публично достъпни.

“През последните години всички сме свидетели на това как има замърсяване в различни части на страната и по какъв начин различните институции - било то национални, като Изпълнителна агенция или Министерство на околната среда и водите, или Общини, по какъв начин комуникират тези проблеми”, казва Ивайло Хлебаров от екип "Въздух" в Сдружение "За Земята".

В София има една система за известяване, която е на страницата на Столичната община, в Пловдив има друга в трета община - трета. Тази разнородност е не само в България, има я и на други места в Европа.

Неслучайно Европейската комисия въведе преди няколко години един европейски индекс за качеството на въздуха, чиято цел беше, взимайки информация от измервателните станции на всяка държава, да показват един единствен индекс, който да дава информация за моментното качество на въздуха, както и препоръки за съответните групи граждани, какво би било влиянието на въздуха върху тях и какво да предприемат, коментира той.  

Нещата, които влизат в обновената директива, са заради новите научни данни за влиянието на мръсния въздух върху здравето на хората и това, че оказват силно негативен ефект при много по-малки отклонения в нормите.

Хлебаров разказа и че през годините са водили много дела заради ограничения достъп до информация. По думите му, от МОСВ и Изпълнителната агенция са разполагали от години с информацията, която от Сдружение “За Земята” изведоха миналата седмица. “Те я знаят много добре, въпросът е, че не я направиха публична и не направиха нищо по отношение на това да поправят грешките, които са открити”, коментира той.

Според замесените институции, от Сдружението не са били коректни, но Хлебаров заяви, че не е работа на “За Земята” да прави измервания за чистотата на въздуха, а на въпросните институции и те трябва да оперират така със системата, че тя да прави замервания на най-замърсените места и тези данни да бъдат освен коректно взети и представителни, това означава не само да бъдат коректно събрани данните, но и от правилните места.

По думите му, за да се отчете замърсяването от трафика в даден град, е задължително да има станции, които да измерват замърсяванията от този трафик. В София има две такива. Основното изискване е тези станции да бъдат на до 10 м. от бордюра на пътното платно, а в София те се намират в двора на НИМХ и в двора на Изпълнителната агенция в Павлово.       

“Когато мерите далеч от пътното платно, тогава мерите много ниски концентрации на азотен диоксид, а той, особено в София, се дължи до голяма степен на автомобилния трафик и най-вече на дизела”.   

Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов в звуковия файл.