Историята на чадъра е много стара, изобретяването му крие хилядолетия назад във времето и по исторически данни два древни народа си оспорват първенството за неговото използване. Това са египтяните и китайците, според д-р Вълев.
Има и косвени данни за използване на листа на широколистни растения за предпазване както от дъжд, така и от силното слънце.
Затова и съществуват два вида чадъри – за дъжд и за сянка, отбелязва етнологът.
Слънцезащитният чадър обикновено е изработван от копринен или памучен плат, украсен с дантели, кадифе, бродерия и/или апликации, което подсказва, че слънцезащитните чадъри са използвани предимно от жените. Не е било прието мъже да използват подобни аксесоари в своето всекидневие.
Било нормално слънцезащитни чадъри да се използват по време на различни процесии, официални церемонии и ритуални практики, особено в кралските дворове и в католическата църква.
Колкото до чадърите за дъжд – те били доста по-семпли и груби на вид като обичайните материали, използвани за тяхната направа, са дървени пръти или такива от китова кост с платнено куполче отгоре, покрито обикновено с восък, за да не проникват дъждовните капки. Но и тези чадъри били използвани предимно от дамите.
Именно дъждът е “виновникът“ за появата на чадърите такива, каквито ги познаваме днес, смята д-р Вълев.
В т.нар. традиционен, прединдустриален период българинът е бил подвластен на много суеверия, а дори в известна степен може да кажем и на изкривени представи за света, който го заобикаля.
Според етнолога, това е напълно нормално предвид ниската степен на образованост сред по-голямата част от народа ни, който оформя своя светоглед не върху рационални научни открития, а въз основа на древни митове, фолклорни приказки и на мистични практики.
Въпреки това, от дистанцията на времето все пак може да твърдим, че той не е бил суеверно сляп за това какво става около него и много практично е организирал всекидневието си. Т.е. макар и в някаква степен мистик, българинът е бил и практик, посочи още Илия Вълев. Нашите предци са били напълно наясно, че дъждът е много важен за осигуряването на така необходимата влага за всички растителни посеви по ниви, ливади и градини.
Поверието, че ако вали в ден, който е важен за вас, ще ви върви по вода и ще е на късмет, се свързва с очистителната сила на водата. Тя е един от основните елементи в природата и на практика присъства в почти всички очистителни и посветителни ритуали, включително в християнското кръщение, посочи етнологът.
"Колкото до суеверията за чадърите, познаваме такива и в наши дни, като например “Не отваряй чадър вкъщи, защото е на лошо“. Те са сравнително ново явление в българската култура, защото и чадърите са нов елемент от облеклото и аксесоарите на българите, проникнали първоначално в селищата от градски тип под влиянието на западноевропейската култура. Под ново явление имам предвид и това, че чадърите и всичко свързано с тях проникват бавно и полека с процеса на индустриализацията на страната и отварянето на българина към света, т.е. от средата на XIX век насам", разкри той.
До към средата на XVIII век за предпазване от дъжд мъжете предимно използвали широки наметала с качулки. Синтетичните, полиестерни чадъри, които познаваме днес, са доста по-късно изработени, уточни д-р Вълев. Датировката на тяхното производство е от средата на XX век, но тогава чадърът е и вече масово използван аксесоар, както в женското, така и в мъжкото облекло.
По думите на етнолога, именно оттогава у нас настъпват бавни, но революционни културни процеси, които променят драстично, както бита на обикновения човек, така и целия обществен живот в т. ч. стила и начина на обличане на българите.
Чуйте още разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Макар през последните години училищата с природоматематически профил и езиково обучение да запазват челните позиции сред бъдещите осмокласници, тези за професионално обучение, стават все по-предпочитани. Това поясни пред БНР-Радио София Ваня Станчева , старши експерт по организация на средното образовани в Регионалното управление на..
Инициативата "Голямата маса“ се завръща с поредно издание. Тази събота (19 юли), съседи и приятели от столичния район "Оборище“ отново ще седнат една маса. Събитието ще се проведе на ул. "Васил Друмев", в отсечката от ул. "Оборище" до ул. "Русалка", от 11.00 до 22.00 часа. Акцент във второто издание на "Голямата маса“ 2025 е един от..
Човешкият папилома вирус (HPV) е най-честият причинител на сексуално-предавана инфекция и е причина за появата на кожни брадавици, аногенитални брадавици и папиломни образувания на дихателните пътища. Освен това обаче HPV причиняват 5% от всички онкологични заболявания при жените и мъжете по света, като напр. рак на маточната шийка, рак на..
Новият омбудсман на България е Велислава Делчева, стана ясно след гласуването в Народното събрание. В подкрепа на кандидатурата ѝ гласуваха 123-ма народни представители, 92-ма бяха "против", а 5 се въздържаха. Делчева беше предложена за поста от ГЕРБ-СДС. “Пред мен стои нелеката задача да оправдая доверието. Поемам огромна отговорност. Дневен ред в..
След началото на кампанията за разяснения по влизане в еврозоната в българската банкова система са внесени над 1 млрд. лева . Банките у нас бяха сред първите най-готови сектори за приемане на еврото, защото похарчиха милиони и започнаха подготовката още миналата година. "Системите ни работят с много валути, имаме депозити и кредити в..
Гриша Георгиев-Greesh - добре познат и любим на голяма част от публиката е винаги много деен, атрактивен и забавен. Дойде и в предаването “Добър вечер, София“, за да представи своя соло проект и нова песен. До момента Greesh участва в групите No More Many More и Portokal , а проекта GREESH, по думите на музиканта е факт вече две..
7 летни академии организира фондация "Заедно в час“, които помагат на децата да наваксат пропуски от учебната година и да развиват полезни умения. СТАРТ академиите се провеждат в кв. "Факултета“ в София, кв. "Езерово“ и кв. "Победа“ в Бургас, Шумен, Разград, с. Брестница и с. Ръжена. Лятната академия кв. "Факултета“ се организира за 9-а поредна..