Фокусът на фестивала е озаглавен "Стени", посветен е на годишнината от падането на Берлинската стена.
+За мен българският патриотизъм и принадлежността към Европа не се противопоставят, а са нещо единно. По този въпрос се чувствам наследник на Алеко. Той е бил патриот и винаги е мислил за криволиците и противоречията на пътя към Европа – отбеляза пред БНР-Радио София Александър Кьосев – професор по културна история на модерната епоха и директор на Културния център на СУ. – Европейският съюз не е точно онази Европа, за която мечтаехме преди 2007 г. Оказа се, че след приемането ни в ЕС, в културно и социално отношение ни обърнаха по-малко внимание, отколкото очаквахме. Виждаме, че днес по-младите поколения са обхванати от други идеи, от други лудости. Затова реших да покажа с това, което мога, че българската култура и европейската солидарност не са нещо противопоставено, а са нещо свързано.
Европейската солидарност още е проект, още не е се е състояла. Институционалното единство, въпреки дефектите си, е фантастично постижение. Смятам, че в един момент патриотичното ние на различните отечества може да се свърже в европейско ние.
Манифестът на нашия фестивал е „Солидарността е нещо повече“ (от единството)."
Фестивалната програма включва множество музикални пърформанси, бароков концерт, образователни събития, изложби, литературни срещи, прожекции на филми.
В центъра на събитията е Международната конференция „Стени“ (между 11 и 13 ноември). В нея ще вземат участие повече от 30 учени от различни държави – „академични звезди“ от Оксфорд, Берлин, Варшава, Белград, Букурещ, Виена, каза още проф. Кьосев.
Той обърна внимание и на музикалният пърформанс „Ростропович срещу Стената“, който ще се проведе на 11 ноември пред Мемориала на Берлинската стена в парка на НДК.
"Решихме, че този жест на Ростропович трябва да се повтори. Това се направи един от най-известните съвременни български виолончелисти и водещ музикален педагог – проф. Анатоли Кръстев. Може това да стане традиция, ако се хареса и го правят и в други столици на Европа като обществен жест на солидарност", изтъкна Александър Кьосев.
Сред другите събития от програмата той акцентира върху дискусиите на кръгла маса „Стени и мостове: перспективата на дипломатите“ с участието на професионални дипломати .
В първите дни на ноември се очаква да бъде публикуван и един „концептуален документ“ на конференцията – разговор между проф. Владимир Градев, културолога и публицист Тони Николов и проф. Кьосев. Той ще излезе в книжната издание на портал „Култура“.
"Този фестивал е нещо малко, знак, ръка, която други биха подхванали. Надявам се фестивалът да стане ежегоден и да расте", допълни проф. Александър Кьосев.
Разговора на Лили Големинова с проф. Александър Кьосев.
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..